Големият въпрос за сделката за 500 млн. евро за Мбапе

Големият въпрос за сделката за 500 млн. евро за Мбапе

Снимка: EPA/Christophe Petit Tesson

 

Само преди няколко седмици много фунционери се радваха на въвеждането на нов регулаторен инструмент във футбола, който има за цел да ограничи поне отчасти икономическата лудост в тази индустрия. От 1 юни т.нар. правила за финансова устойчивост ще заменят старите правила за финансов феърплей. Германската футболна лига (DFL) заяви, че е „оказала положително влияние върху правилата в решаващи моменти в интерес на германския – а от наша гледна точка и на европейския – професионален футбол“, когато новото законодателство е било прието през април.

Главният изпълнителен директор на Байерн Мюнхен Оливер Кан обяснява, че „заплатите и трансферните суми ще бъдат леко ограничени“. На този фон фактът, че Килиан Мбапе сега получава повече пари от един клуб, отколкото който и да е играч преди, за това, че остава в своя отбор Пари Сен Жермен, изглежда като звучна контрареклама на онези сили, които отхвърлят всички ограничения на икономическата конкуренция във футбола.

23-годишният нападател ще получи 300 млн. евро на ръка, бонуси за милиони и чиста заплата от 50 млн. евро на сезон в продължение на три години. Така се оказва, че собствениците на клуба от Катар ще похарчат повече от половин милиард евро за французина, когото смятат за най-добрия играч в света.

Някогашните смешни 222 млн. евро, които получи Барселона през 2017 г. за бразилеца Неймар от същия източник, изведнъж изглеждат само наполовина толкова луди, а футболният свят се пита: Как е възможно това, след като напоследък все по-силно се чуват призиви лудостта да бъде прекратена? Пред FAZ спортният адвокат Мартин Щопер излиза с ясна присъда: „Ако сумите, които се споменават навсякъде, са верни, то това не може да стане според правилата. Точка!“.

Още по темата

Той казва, че както в стария, така и в новия правилник за финансовата устойчивост има т.нар. параграф за справедливата стойност, който гласи, че парите, които постъпват в клуба, трябва да бъдат обвързани с подходяща еквивалентна стойност. Например при спонсорство на екипите. Щопер не е единственият, който недоумява как парижани ще обяснят увеличението на парите и ще избегнат санкциите, тъй като никоя държава, шейх или фонд нямат право просто да инжектират няколкостотин милиона евро.

Понастоящем един спонсор може да компенсира дефицити в размер на 30 млн. евро за три години, а от юни тази сума се удвоява до 60 млн. евро. Сделката за Мбапе не може да бъде финансирана с тази сума. „Това е забранено според правилата за финансов феърплей и правилата за финансова устойчивост“, казва Щопер.

Емоциите се разпалват до такава степен, че и Александър Чеферин се чувства принуден да направи изявление, но без да успее да се противопостави на всеобщото учудване. В интервю за BBC президентът на УЕФА казва, че „правилата за финансов феърплей са доста строги“, и обявява малко неопределено: „Всеки, който спазва нашите правила, е добре дошъл да участва в нашите състезания. От друга страна, всеки, който не спазва правилата, няма да бъде там“. На пръв поглед тези думи звучат като заплаха за шефа на парижкия клуб Насер Ал-Хелаифи, чиито пари текат безконтролно от Доха към Сена, но вероятно думите на Чеферин са насочени най-вече към ужасените испанци.

Защото те се възмутиха, след като планът им да доведат Мбапе в Реал Мадрид и да го превърнат в новото лице на местната лига се провали. В изявлението на лигата се казва, че е „скандално“, че клуб като ПСЖ, който многократно е реализирал загуби в размер на трицифрени милиони евро, може да похарчи толкова много пари за един-единствен играч. Според оценката на испанците Реал Мадрид е можел да си позволи Мбапе след периода на икономии.

Въпреки това Грегор Райтер, адвокат, специализиран в областта на спортното право, не смята, че парижани имат основание да се опасяват от тежки наказания. В крайна сметка сделката е сключена точно навреме преди влизането в сила на реформираните разпоредби. „Това, което е наистина ново в системата за финансова устойчивост, е начинът, по който могат да се налагат санкции“, казва Райтер.

„Ако аз бях начело на ПСЖ, щях да действам по същия начин и да обявя удължаването на договора преди въвеждането на новите правила. Защото настоящите правила за финансов феърплей са нестабилни и вероятността УЕФА да се намеси отново въз основа на старите правила е сравнително малка“. Особено като се има предвид, че Ал-Хелаифи, като ръководител на клубната асоциация ECA и член на ръководството на УЕФА, е един от най-влиятелните хора в европейския футбол.

От години критиците се оплакват, че този човек е „лисица в кокошарника“ и че държавни спонсори като Катар в Париж, емирство Абу Даби в Манчестър Сити или Саудитска Арабия в Нюкасъл Юнайтед вредят на конкуренцията.

Междувременно Чеферин е отегчен от подобни възражения. „Уморен съм от безпочвени обвинения“, казва той.
Независимо дали даден клуб е собственост на инвеститор от САЩ, Англия или държава, ситуацията е „една и съща“. По този начин шефът на УЕФА пренебрегва една тенденция, която изглежда се потвърждава това лято: когато най-вълнуващите играчи на бъдещето като Ерлинг Хааланд или Мбапе са на пазара, дори световни клубни марки като Реал Мадрид все по-често остават без шанс.

Защото там решават „бизнесмените, чиито инвестиции се характеризират с икономически причини, а те искат възвръщаемост или изход“, казва спортният адвокат Райтер. Ръководителите на суверенни фондове, които се грижат преди всичко за имиджа и увеличаването на важността на дадена държава, са много по-склонни да правят „по принцип икономически неразумни неща“. Големият въпрос сега е дали това наистина е просто неразумност без сериозни последици, или УЕФА вече няма с лека ръка да проспива това, което за всички наблюдатели със здрав разум изглежда като явно нарушение на правилата.

https://www.investor.bg/


image0 (9K)