Големият сън: антиинфлационна политика във валутен борд?

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

Налични са множество научни изследвания за колониални, малки и развиващи се икономически страни, които доказват ефективността на валутния борд при преодоляване на хиперинфлация, която обикновено е резултат на политическа намеса в работата на централните банки. Така, както това се случи и в България по време на правителството на БСП, конкретно в периода 1996-97 г., когато квазицентрално (социалистически) управляваната икономика доведе до банкова криза, при която 15 кредитни институции фалираха, имаше хиперинфлация и всенародни протести. Но в същото време няма налични научни изследвания за това как валутният борд се справя в условията на привнесена екзогенна (външна) инфлация – такава, каквато имаме днес в България. Тази привнесена инфлация започна с нарушените вериги на доставка по време на двегодишната пандемия от COVID-19 и недостиг на предлагане на материални стоки и следователно – увеличено търсене на суровини и материали, за да бъде повишено въпросното предлагане. В допълнение има наличие на енергиен шок поради извратената политика на Русия да не доставя максимално количество природен газ за Европа през 2021 г. и вследствие на това –  увеличени цени на електроенергия и петрол, които допълнително се ускориха след началото на военната руска агресия срещу Украйна.

Не само българските макроикономисти, но и тези на международно ниво изпаднаха в летаргия по въпросите, свързани по принцип с инфлационните промени, не само в условията на валутен борд, поради това, че през последните 40 години инфлацията в демократично управляваните страни с пазарна икономика беше под пълен контрол и осцилираше около заложената цел на повечето централни банки т.е. от 2% до 3%. Днешните качествено различни макроикономически и геополитически условия обаче са подобни с тези от преди периода на управление на Фед от Пол Волкър (след периода на първата енергийна криза) и тогава Волкър не се притесняваше еднократно да увеличава целевата лихва на Фед с 400 базисни пункта. При наличие на продължаваща висока и двуцифрена инфлация в условията на нисък икономически ръст Фед, действащ като централна банка на САЩ, показа как може да се счупи високата инфлация с класическите си монетарни инструменти за управление на инфлацията – увеличаване на основния лихвен процент на двуцифрени нива. Освен това прилага и ограничаване на ликвидността за банките и контрол на паричната маса (чрез намаляване на операции за рефинансиране на открития пазар) от заседанието на 6 октомври 1979 г. 

В конкретния случай БНБ няма възможност да променя основния лихвен процент поради естеството на действие на Валутния съвет, въведен на 1 юли 1997 г. със Закона за Българската народна банка, приет на 5 юни същата година. Според разпоредбите за валутния борд от една страна има деполитизиращ, дисциплиниращ ефект и дори политиците да искат, те не могат да принудят централната банка да увеличи паричната маса извън наличната резервна валута в централната банка. От друга страна обаче БНБ не може да управлява самостоятелно и съобразно икономическия цикъл – про- или антициклично лихвения процент на собствената си валута и да има собствена политика на валутния курс, с която да използва акселератора за външна търговия. Това, с което БНБ би могла да управлява частично ликвидността на междубанковия пазар и от там цената на кредита, е увеличаване/намаляване на задължителните минимални резерви, подържани по нейна сметка от търговските банки. Тези задължителни резерви не се увеличават от БНБ и няма изявление защо това не се прави и/или кога ще се направи и при какво ниво на инфлация. Извършените действия от БНБ по отношение на заместваща квазимонетарна и антициклична политика е само в областта на антицикличните буфери, които имат толкова голям лаг от вземане на решение до тяхното ефективно влизане в сила, че техният ефект е почти никакъв.

БНБ увеличи нивото на антицикличния буфер за местни кредитни рискови експозиции на 1,0% от 1 октомври 2022 г. и 1,5% от 1 януари 2023 г. но те влизат в сила 12 месеца след тяхното оповестяване (съгласно чл. 5, ал. 5 от Наредба № 8 на БНБ). Лихвата на БНБ по свръхрезерви на търговските банки е също непроменена и е на ниво минус 0,70% и допълнително стимулира рисковия апетит на търговските банки за отпускане например на поредния ипотечен кредит и стимулиране на търсенето и инфлацията…

Всичко това се случва, при положение че дотогава инфлацията на голямата кошница в страната ще бъде над 15%. Това означава най-малкото, че действието на антицикличния буфер е ужасно закъсняло. Внимателността на тези действия е такава, сякаш българската икономика е по-голяма от американската и китайската – взети заедно. Толкова внимателно действа единствено ЕЦБ, защото според много икономисти еврозоната е неоптимално валутно пространство и ЕЦБ отчита в своята политика различната фискална политика, дисциплина и ниво на корупция на страните от еврозоната. Тоест, трябва да се съобразява с културологичните и народопсихологически разлики в страните от еврозоната като например: с фалиралата Гърция, която има почти 193% дълг спрямо БВП към декември 2021 г. Към същата дата хронично дефицитната и социално-социалистически ориентирана Франция има 113% дълг към БВП, популистко-телевизионната Италия има 150% дълг към БВП. В същото време наблюдаваме и дисциплинираните други страни от еврозоната. Тази ситуация априорно определя действията на ЕЦБ да бъдат с психологическа склонност (biased) към политическо-политически действия паралелно с икономико-политическите действия. Но ако това е разбираемо за ЕЦБ, защо БНБ има такава склонност?

И защо е чак толкова внимателна към въвеждане на антициклични буфери и промяна на задължителни минимални резерви, когато не би следвало България да се разглежда предимно като икономика движена от вътрешното търсене, а като такава експонирана към експорт и външни инвестиции.

И за да приземим разговора, нека видим всички необвързани политически централни банки какво правят в ЦИЕ. През последните седмици тези централни банки увеличиха лихвения процент от 75 б.т. до 100 б.т. като полската има основен лихвен процент от 5,25%, чешката 5,75% и унгарската централна банка увеличи до 5,4%. Решителни действия, които целят усмиряване на инфлацията, която и в тези страни е 10-13% и ще продължи да се покачва поне до октомври 2022 г. Знаем, че макроикономическите процеси имат забавяне и в България инфлацията предстои да се увеличи до 15-18% и поради това са необходими мерки – такива, каквито са възможни за инструментариума на БНБ – но те липсват. Липсва и послание с изключение на прогнозата за вероятност от около 60%, че инфлацията за 2022 г. ще бъде в диапазона 8-15%. Това категорично не е достатъчно като действие от страна на централната ни банка, както не е достатъчно и от страна на изпълнителната власт, която не дава никакво ясно познаване и разбиране на инфлационните процеси, освен че някои от участниците в коалиционното управление искат покачване на минимална работна заплата.

Липсва макроикономически и експертен разговор с колко процента и дали не е по-добре да има конкретни действия не per capita „на глава“, а за тези, които имат най-голяма нужда – например семейства с деца до 18 г. и определен кумулативен доход на домакинство. В противен случай общото увеличение на дохода на тези с ниски доходи обикновено се използва веднага за заместваща или допълнителна, или догонваща (пропусната) консумация, което категорично действа проинфлационно. Не е ли достатъчно ясно на БНБ, че има определени сигнали, които са в развитие за прегряване в цените на недвижимите имоти и рязко увеличение на броя и обем на ипотечни кредити? Тези кредити към декември 2021 г. са вече около 200 хил. броя, т.е. от 2 091 074 работещи българи всеки десети, по-точно всеки пети, защото кредитите са предимно семейни и/или с поръчител, изплаща ипотечен кредит и в допълнение има 1 294 206 потребителски кредити и допълнително стотици хиляди овърдрафти за домакинствата.
Общата сума на кредити не е толкова важна в случая, колкото това, че от началото на 2022 г. те се увеличават на месечна база с двуцифрен темп. Ипотечните заеми обикновено се дублират с потребителски заем, който се сключва същия месец, както и ипотечния кредит – за да не се натовари задлъжнялостта на кредитополучателя и да се скрие от банката, отпускаща ипотечния кредит. Този процес и 100% кредитна покупка на недвижим имот определено създава макроикономически риск за страната, в която така или иначе ипотечните кредити от 2,84% ГПР до края на годината ще поскъпнат над 3,5%.

Ипотечните кредити в България не са с фиксирана лихва и са директно свързани с лихвените проценти по депозити на търговските банки – които така или иначе ще ги вдигнат във връзка с очакваното повишаване на лихвата от ЕЦБ и намаляване на количественото облекчаване, т.е. намаляване на ликвидността на междубанковия пазар. Имайки предвид очакваното увеличение на месечните вноски за обслужване на ипотечни и други кредити и инфлацията в статиите за различни видове храна, които са над 30%, и енергийни източници с ръст от 30-100% и представляват „малката кошница“, т.е. инфлацията релевантна за българските домакинства ще „изяде“ много голяма част от нетния разполагаем доход и ще увеличи сериозно вероятността от дефолтиране и спиране на обслужване на множество кредити.

И ако това не е проблем за търговските банки, които преминават катастрофични риск симулации, то тези рискове ще влошат добруването на българските домакинства и компании, които са двигателят на българската икономика, а не финансовото посредничество, което така или иначе ще оцелее, или няколко банки ще се слеят или ще бъдат „спасени“ – а може би някои не по политически причини.

И отново. Задавам въпрос – защо БНБ я няма на пазара като регулатор на ликвидността и цената на кредитните пари – по един или друг начин? Изборът на нов управител не може да спре работата на тази институция, защото там работят множество банкови служители и БНБ не зависи само и единствено от управителя си – който и да е той.

Правителството го няма, защото се боричка за това кой да кара влака в БНБ, докато той ще дерайлира нашата икономика, или защото правителството вероятно не разбира от макроикономика, още по-малко от антиинфлационни мерки. Но ако и БНБ не разбира или след толкова години комфорт от валутен борд е забравила за разрушителната сила на инфлацията и как се правят антиинфлационни мерки – това вече е лошо.  

Авторът на текста е д-р Боян Иванчев, преподавател в УНСС, бивш главен дилър и портфолио мениджър и създател на невроикономиката в България.

https://www.investor.bg/