Тази вечер българските зрители ще се разделят с филма, който те гледаха повече от година и чиито герои влизаха в домовете им с техните драми, търсения, решения и емоции. Теленовелата „Завинаги“, направена по действителен случай, завладя хората, защото им представи както чисто човешките слабости и силни страни, така и мъдростта в успешното потушаване на душевните пожари.
Истинската история в сценария на “Завинаги” никак не е розова, колкото е в сериала
И дойде ред да видим какво ще ни предложи големият финал на сериала.
В “Завинаги”: След 7 години това същите хора ли са?
Сюрея се събужда сутринта на 40-ия си рожден ден, окрилена от очакването да го отпразнува със семейството. Никой обаче не си спомня за нейния празник. Да, Фарук е мил и я прегръща, но бърза да отиде в ресторанта, в хола няма никого, всички вече са излезли без да закусят. Сюрея се натъжава, но тръгва към школата, където в ума на Дилара са съвсем други работи – организирането на сватбата ѝ с Мерт. Като истинска приятелка Сюрея започва да я успокоява, че този път няма да сгреши, че 7 години са дистатъчно дълъг изпитателен срок.
В преуспяващото заведение на Фарук отрано е пълно с клиенти, когато там пристига вече възмъжалия Емир, който сюрпризира баща си с документ за приемането му в училище по изкуствата, но в Лондон. Малката Яз е като карамелче с рижите си коси. Тя също се върти около татко си и никак не остава доволна, че брат ѝ ще замине толкова надалеч.
В дома на Акиф и Санем никога не е скучно, дори и след толкова години те си остават забавната двойка, която влиза в безброй комични ситуации. Техният Джихан е вече тийнейджър, който е безкрайно отдаден на музиката и е в непрекъснати спорове с родителите си.
Един епизод до финала на “Завинаги”: След 7 години това същите хора ли са?
Сюрея отива на гроба на Есма, действие, което тя вероятно е направила традиция за себе си, защото сяда на мрамора отстрани и започва да споделя с майка си какво се случва със семейството, с имението. За нея Есма си остава много специален човек, майката, която не е имала в детството си и по-късно.
Следобед Сюрея се прибира с такси, отваря портите на имението и вижда цялото семейство в градината, край подредена за празник маса. Децата огласят със смеха си моравата, а възрастните са щастливи, че отбелязват рождения ден на любимата на всички тях Сюрея. Сипят се поздрави, Яз носи торта, която твърди, че е направила сама. Но всички затаяват дъх, когато куриер донася пратка, украсена с пандела.
Сюрея поглежда Фарук, но той поклаща глава в отрицание. В голямата опаковъчна кутия има друга, която е произведение на изкуството, ала върху нея е една обикновена дървена брошка, изработена някога от влюбения млад Гарип. Същата онази брошка на ревера на Есма, запечатана в снимката с малкия Фарук.
В кутията лежи и лист хартия – писмо от… Есма. Няма да ви разкриваме какво е написала султанката, само ще ви кажем, че е изключително силно и емоционално, така, както тя го можеше приживе.
Тези, които следят ревностно сериала и го харесват, със сигурност ще се просълзят.
Една сага завършва, за радост на зрителите – с щастлив край…
Целият екип, снимал сериала, излиза на двора в имението.
