„Голяма игра на рулетка“. Как феминистките организации в Русия се справят с ограниченията на властта

През октомври 2023 г. феминистката организация „Корзина“ организира събитие на тема менструация в централната руска област Удмутрия. Събитието се казва „Матка фест“ и включва лекции на гинеколози, психолози и журналисти, както и концерти и стендъп комедия.

„Получихме много положителни отзиви“, казват организаторките на фестивала Яра Германова и Жана Нериновска пред Свободна Европа.

„Но фестивалът ни беше осъден за „екстремизъм“, добавят те.

За феминистките организации в Русия работата никога не е била лесна. Управляващите и доминиращата православна църква винаги са застъпвали патриархални и консервативни позиции, с които феминистките не са съгласни.

Но сега, когато наближава втората годишнина от нахлуването на Русия в Украйна и режимът на президента Владимир Путин налага все по-строги репресии срещу „инакомислещите“, феминистките в страната се опасяват, че ги чакат още по-страшни времена.

Какво се случва в Русия

След началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Русия започна постепенно да ограничава правата на граждански активисти – първо на тези, които директно се противопоставят на войната, а после и на групи за защита на правата на малцинства, за които се смята, че застрашават „традиционните нравствени ценности“ на Русия.

През ноември 2022 г. Путин подписа указ, който обяснява какво се включва в тези „традиционни ценности“. Сред тях попадат „служба в името на родината“, „силни семейства“ и „приоритизиране на духовното пред материалното“.

През същата година руският парламент разшири обхвата на закон от 2013 г., който забранява разпространението на „ЛГБТ пропаганда“ сред деца. Той вече обхваща всички възрасти и забранява споделянето на всякаква информация по ЛГБТ теми.

В края на 2023 г. Върховният съд на Русия обяви „международното ЛГБТ движение“ за „екстремистка“ структура и я забрани. През последните седмици последваха и първите присъди на граждани, обвинени в „ЛГБТ екстремизъм“ заради носене на обеци в цветовете на дъгата или публикуване на снимка с ЛГБТ знаме в социалните мрежи.

Неотдавна Русия предприе и стъпки за ограничаване на достъпа на жените до аборт на местно и национално ниво. През март долната камара на руския парламент ще разгледа законопроект, който цели да забрани на частните клиники в страната да извършват аборти.

През последната година много частни клиники така или иначе спряха да предлагат такива процедури от страх, а редица области в Русия въведоха глоби за „подтикване към аборт“.

Според активистката Альона Попова това е знак, че в очите на държавата „функцията на жената е да ражда деца, за да попълва редиците на войниците, от които този режим се нуждае“.

Как се справят активистите

Всички тези събития предизвикват тревога сред руските активисти за правата на жените. Те се притесняват за живота и безопасността си и се чувстват силно изолирани. Това обаче ги подтиква да търсят все по-здрави връзки помежду си.

„Жените в наши дни се нуждаят от взаимна подкрепа и съпричастност в тази опасна среда“, казва за Свободна Европа активистката от Татарстан Аида Гусманова. Тя добавя, че нейната феминистка организация се притеснява най-вече от посегателствата над репродуктивните права на жените в Русия. Хубавото според нея е, че обществото се противопоставя на подобни ограничения.

„Много обикновени хора се изказаха против ограничаването на достъпа до аборти“, казва Гусманова. „Колегите ни от феминистки организации в други градове продължават работата си, провеждат събития, които все още привличат добра аудитория. Има добър отзвук от нашата работа, макар и много теми да са забранени.“

Друга активистка – Дина Нурм, добавя, че усилията на феминистките организации в Русия са насочени предимно към разяснителни кампании. В момента те се стремят да образоват колкото може повече жени за техните репродуктивни права, за да не се стига до паника заради обсъжданите законопроекти.

Друго основно занимание на тези организации е защитата на жените политически затворнички, които са арестувани заради свои протести, антивоенни изявления или подкрепа на опозиционни политици.

Как ги засяга законът против „ЛГБТ движението“

В края на януари студенти в руски университет бяха предупредени, че употребата на думи в женски род като „организаторка“ могат да им донесат обвинения в нарушаване на „традиционните ценности“ по силата на закона, който обявява „ЛГБТ движението“ за „екстремистко“.

Причината е, че Върховният съд на Русия приема, че участниците в това движение използват „специфичен език“ с „думи от женски род“ – например „лидерка“, „режисьорка“, „авторка“ – като част от своята пропаганда.

Всъщност феминистките в Русия използват такива думи, за да направят жените по-видими в публичното пространство и да ги поставят наравно с мъжете.

„Това означава, че законът засяга и нас“, казва пред Свободна Европа активистката Айсин Гайсина от Башкортостан. „Това е една голяма игра на рулетка. Репресивните закони са приети, за да ни сплашат и да ни накарат да се ограничим и самоцензурираме. Всичко зависи от това доколко всяка феминистка е готова да се бори срещу страха си.“

За целта феминистките вероятно ще търсят все по-иновативни форми да изразяват несъгласието си. Плюсът според Гайсина е, че атаката срещу тях ги прави по-интересни за руското общество и може да подтикне дори по-скептични хора да разберат техните каузи.

„Както често се случва, всичко, което се опитват да забранят, изведнъж става интересно“.

Разбира се, това не може да компенсира всичко, което в момента не се прави, за да се подобри положението на жените в Русия. Активистките казват, че страната се нуждае от закон срещу домашното насилие, който да позволи на пострадалите жени да си изкарват ограничителни заповеди и да търсят убежище от своите насилници в сигурни жилища.

„Това е работа, която правителството трябва да свърши“, казва Гайсина. То обаче не го прави.

Според активистката вместо това управляващите правят всичко възможно, за да разберат руските жени, че живеят в една „мъжка държава“.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036