Горанов: Ако не подкрепим Конвенцията, оставаме от другата страна на Босфора

От думите му БНР стана ясно, че Горанов не бил против документа, че всичко станало много набързо и без дебат. „Не разказахме историята на българските граждани“, каза той в синхрон с позицията на своята партия.

[ad id=“263680″]

Пореден лупинг за Истанбулската конвенция на висш кадър на ГЕРБ наблюдавахме в студиото на БНТ.

„Дали ще подкрепим Истанбулската конвенция или не в българския парламент, това е въпрос на цивилизационен избор“, разясни министърът на финансите Владислав Горанов. и подчерта: „Ако не я подкрепим, ще останем от другата страна на Босфора“. Това е изненадващо, защото Горанов е един от осемте министри, които гласуваха против Конвенцията на правителственото заседание на 3 януари, когато МС я прие с 9 на 8 гласа.

От думите му стана ясно, че Горанов не бил против документа, че всичко станало много набързо и без дебат. „Не разказахме историята на българските граждани“, каза той в синхрон с позицията на своята партия.

Мотивите му да не подкрепи първоначално документа не станаха съвсем ясни, но се разбра, че е прочел конвенцията и че в „нея няма нищо освен темата за защита от насилие“.

Той предложи, че ако „я качим на страницата на Народното събрание и всеки гражданин я прочете…“

Горанов даже се изяви като защитник на Истанбулската конвенция в размяна на реплики с Валери Жаблянов от БСП, който е противник на конвенцията.

Покрай темата за Истанбулската конвенция, по която се оказа специалист, Горанов коментира и проблема с пробива в системата БАЦИС.“Всяка система крие рискове да бъде пробита отвън. Спомнете си на ЦРУ колко данни изтекоха с „Уикилийкс“. Да закрият ЦРУ, ли?“, каза Горанов.

[ad id=“218001″]

В секретен доклад на ДАНС се говорше за пробив във финансовата сигурност, а оттам – за риск за националната сигурност заради проблеми в системата.

Според Горанов от БАЦИС има много и то доказани ползи за повишаване на събираемостта в митниците. „С 23% са нараснали приходите от акцизи между 2014 и 2017 г. Потенциалните рискове в системата на митниците не са реализирани, анализите на системата, изложени от страна на ДАНС, показват, че има слабости в системата“, заяви още той.

Ако цената на въвеждането на еврото е 1 процент инфлация, смятам, че трябва да я платим. След банковата криза през 1997 г. загубихме своя финансов суверенитет и така се обрекохме на еврото, заяви Горанов, коментирайки финансовите теми в държавата.

[ad id=“218548″]

„Кога България ще премине на еврото – отговорът не зависи от нас. България рано или късно ще влезе в еврозоната. На мен ми се иска това да стане колкото се може по-бързо. В Литва, Латвия и Естония след въвеждането на еврото там ценовите изменения бяха в рамките на 1-2 процента“, допълни Горанов.

„Стандартният отговор е – когато сме готови, но ние трябва да настояваме да ни допуснат или да дадат точни аргументи защо не е време за това“, коментира Горанов и допълни, че е информирал европейските партньори, че е добре да влезем в чакалнята на еврозоната през първата половина на тази година, а след това има поне двугодишен период за цялостното приключване на процеса по приемането на еврото.

„Категорично съм сигурен, че цените няма да се повишат, това показва и предишният опит на други държави“, каза финансовият министър.

Той даде пример с Балтийските държави, където оскъпяването е било под 1%. Според него в България отдавна търпим „негативите“ от членството в еврозоната, без да ползваме позитивите и да сме част от една модерна и интегрирана Европа.

„Зависими сме най-вече от Европейската централна банка, процесът е отчасти политически, не сме чули рационален аргумент против това да сме част от това пространство“, допълни още той.

[ad id=“236480″]

„Нямаше как този вот да бъде успешен, първо – минало е твърде малко време от предишните избори, колегите от опозицията търсеха тема, която да засегне максимално авторитета на това управление, но не уцелиха добре, нямаха достатъчно аргументи. Темата за корупцията е тема за усещане в обществото. България е на 12-о място по този показател в ЕС. Това не е житейски факт, а само социологически“, каза Горанов и допълни, че дебатът в НС е бил далеч от това, което се очаква.

„Ако има данни за корупция, то те трябва да са в правораздавателните органи“, коментира той.