Photo: American Red Cross (U.S. Library of Congress)
През лятото на 1920 година югоизточната част на Европа е място, което излъчва отчаяние. Конфликтите, които започват с Първата балканска война през 1912 г. и продължават през Първата световна война (1914-1918), погубват безброй човешки животи.
Американският фотограф Люис Хайн (вляво) с други членове на американската мисия на Червения кръст през ноември 1918 г., преди да се впуснат в дългогодишна задача да направят „проучване на действителните нужди в различните страни, в които американският Червен кръст е ангажиран“.
Американският фотограф Люис Хайн (вляво) с други членове на американската мисия на Червения кръст през ноември 1918 г., преди да се впуснат в дългогодишна задача да направят „проучване на действителните нужди в различните страни, в които американският Червен кръст е ангажиран“.
Американският Червен кръст работи на Балканите от 1915 г. и през 1919-1920 г. Фотографът Люис Хайн обикаля региона с широкоформатен фотоапарат и запечатва живота на Балканите в едни от най-мрачните им времена. Описанията на следващите снимки, които ще видите, са запазени в оригиналния им вид. Те показват различните хора на Балканите, както и гледната точка на западния наблюдател.
„Възрастни хора вкъщи: това са типичните румънци, които са въплъщение на най-доброто от румънския начин на живот. Те са селяни от велика, развиваща зърнено земеделие, страна и са обработвали земята от деца. Точно на такива хора от Балканите е отпусната помощта [на Червения кръст]“.
„Бойскаут от Сърбия: този усмихнат младеж от Балканите е от сиропиталище в сръбската столица Белград – една от многото подобни институции, които привличат вниманието на Младежкия червен кръст. Сръбските сираци са срещали американци почти от първите дни на войната и са започнали да ги смятат за част от живота си. Повечето от момчетата са членове на скаутски организации, създадени по примера на американските и английските“.
„Албанци на собствена земя: въпреки че албанците са смятани за най-известните „оръженосци“ в света, те не са толкова войнствено и разбойнически настроени, каквато е репутацията им.
Въпреки че жените често носят пистолети, отношението на албанците към жените в семейството е свещено до такава степен, че мъж в компанията на жени може да ходи навсякъде без никой да го закача.
„Малко русокосо бездомно дете от Черна гора, намерено по пътя: момиченцето е загубило родителите си по време на войната. Денем просеше. То живееше с 31 войници в пещера близо до Подгорица. Момичето беше настанено в училище в Цетине. Парцалите, които носи на снимката, бяха разменени за топли американски дрехи. Сега тя получава редовно храна, живее на чисто и учи четене, писане и аритметика.“
„Горд представител на старите черногорци, чиито храброст и силен национален дух са нарицателно в Източна Европа: те са известни като тигрите на Балканите, защото все още имат държава, въпреки нападенията от половин дузина по-силни нации. Той е облечен в най-празничните си дрехи за свиждане на сина си, който е пациент в болницата на [Червения кръст] в Подгорица. Мъжете като него не очакват законът да ги защитава, както личи от револвера [затъкнат в пояса му] и щика.“
„Луксозно пътуване по балкански: популярният метод за пътуване в Албания, където планина след планина се редуват с изумителна бързина. Този албански планинец превъзхожда магарето си във всичко, освен в сила и упоритост. Тази снимка е направена пред диспансера на [Червения кръст] в Скутари, където ездачът дойде да се лекува от ухапване от змия, след като се опитал неуспешно да се излекува с популярния метод с налагане на паяжини и тютюнев сок.“
„Принцеса Илеана Румънска“
„Младата принцеса и майка ѝ – кралицата на Румъния, работиха с Червения кръст, за да помагат на страната си“.
„Типично циганско момиче на Балканите: в тази част на света циганите са много. След последната борба със заразните болести тези странстващи фамилии се превърнаха в голям проблем за лекарите на Червения кръст. Това малко момиче беше заснето, докато продаваше керамични съдове на улицата.“
„Бръснарите нямат значение в този живот: типичен син на Балканите с мазолести ръце. Той е живял по време трите крайъгълни камъка и повече от десет години след това. И въпреки всички преваратности, които преживява Румъния, той все още вярва в бъдещето на страната си и добрината на своя Бог. Той беше пациент в болницата, но отказа да остане, ако косата му бъде отрязана. Тя е расла 50 години и той не иска да се раздели с нея.“
„Цветът на гръцката армия: цветовете на гръцката армия са евзоните или гвардейците – части, съставени от специално подбрани мъже, които да носят тези дрехи. В книгата по стил на балкнаските военни този костюм официално е известен като „модифициран албански“. На тази снимка е гвардеецът на централата на Червения кръст в Атина. По една случайност той е човекът, който един ден напусна поста си в двореца, за да извика лекар от Червения кръст, който да лекува краля, ухапан сериозно от куче.“
„12-годишен ветеран от войната: това момче е било (на 5 години), когато е загубило ръката си в Балканската война от 1912 г. Същата година то се появява в Тирана с парче дърво на мястото на едната ръка; бежанец от хълмист боен район на няколко мили. Балканските селяни се смилили над него, когато го видели да се бие с улични кучета за парче храна. Когато Младежкият червен кръст дойде в Тирана, намери дом за момчето, което сега е на 12 години и е ветеран от две войни“.
„Това е група български селяни на слънчеви бани: слънчевите бани са разпространени сред всички хора на Балканите в дните, когато заради икономическия хаос в региона има недостиг на сапун.“
„Тук няма нужда от „суха“ компания: националната напитка на Албания, както и на други балкански страни, където турското влияние е било доминиращо дълги години, е кафето. Добавя се и малко вино или ликьор. Така силно се е развил вкусът към кафето, което е предлагано и по улиците. Тази снимка показва типичен продавач на кафе в Тирана, който обявява, че минава, тропайки с камертон по стените. Той го предлага с гъст ароматен алкохол за един цент чашата. Но днес на Балканите целият бизнес е в толкова лошо състояние, че дори тези популярни търговци са принудени да търсят помощ от Червения кръст. Този конкретен „кафеджия“ носи панталон, изработен от пижама, предоставена му от Червения кръст „.
„Гостоприемство и бедност: Възрастна селянка от Черна гора, която беше толкова поласкана, че е снимана, че настоя да донесе кана домашно вино за своите гости. Гостоприемството е вродена черта на тези бедстващи планински хора от Балканите. За всяко нещо, което Червеният кръст прави, те дават нещо в замяна – букет цветя, няколко яйца или някаква дрънкулка. Ако не го приемеш, разочарованието за тях е голямо. В тяхната страна за всяка услуга трябва да се отплатиш по един или друг начин.“
*Тези снимки са съхранявани в Библиотеката на американския Конгрес. Люис Хайн е единственият професионален фотограф, който е работил за американския Червен кръст на Балканите по времето, когато са заснети портретите.
Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
