Гори, гори, въгленче

Снимка: Bloomberg LP

С намаляването на газовите потоци от Русия страните от Европейския съюз (ЕС) започнаха да търсят алтернативи, пише в анализ на нидерландския застраховател ING. Няма едно решение на тази криза – втечненият газ е недостатъчен, а проблемите с един от големите терминали в САЩ в момента свиват доставките, но енергийният сектор играе ключова роля.

Голяма част от природния газ в ЕС се използва за производство на електроенергия. Това обаче не се отнася за България, където има една-единствена газова централа – ТЕЦ „Варна“, която не е от съществено значение за производството на електроенергия у нас. Но в другите страни от общността отговорът на газовата криза се крие именно в алтернативното гориво.

Въглищата са призовани на спасителна мисия

От години ЕС се готви за зелен преход и забранява „мръсното“ производство, но днес на въглищата се възлага специална спасителна операция. Заради високите цени на електроенергията останалите въглищни централи в ЕС работят на печалба. Но ключовото тук е именно „останали“ – заради по-неблагоприятните пазарни условия в миналото и плановете за зелена трансформация много въглищни централи бяха затворени, а при някои капацитетът на работа е ограничен.

Въглищата емитират два пъти повече въглероден диоксид, отколкото природния газ. Връщането им на енергийната сцена вече повдига сериозни въпроси относно мерките за борба с климата и плановете на Европейската комисия за намаляване на емисиите с 55% до 2030 година и постигане на въглеродна неутралност на европейската икономика до 2050 година.

Въпреки това, въглищата са лесният отговор поне за няколко европейски държави.

Според оценката на ING Полша и Германия имат капацитета наплно да заместят природния газ с въглища при производството на електроенергия. Това ще спести значителни количества газ, които могат да бъдат насочени към индустрията и други сектори, които нямат алтернатива.

Реално и досега Полша разчита основно на въглищата в своя енергиен микс, а плановете за зеления преход са постепенно добавяне на зелени мощности. При пълно натоварване на сегашните си въглищни централи, Варшава може изцяло да забрави за проблемите си с газа. Остава само един въпрос – ще стигнат ли въглищата на фона на ембаргото за внос от Русия и ограничените инвестиции към мините в страната.

В Германия управляващата коалиция се разбра да ускори отказа от въглища и определи като крайна дата за това 2030 г. (вместо 2038 г.). В страната вече се проведоха пет търга, чрез които държавата разпредели компенсациите си за затварянето на мощности. Но войната в Украйна стопира процеса и сега Германия също може да замени изцяло природния газ с въглища, ако има суровини.

Добри са перспективите за заместване на газови мощности с въглища в Португалия, Испания и Нидерландия. Нидерландия вече вдигна лимита за производството на своите въглищни мощности, но пък и четирите останали централи работят на пълен капацитет в момента.

Донякъде въглищата могат да помогнат на енергетиката в Италия или във Франция.

Ядрена подкрепа

В случая с Франция ядрените мощности всъщност имат много по-добър потенциал да заменят природния газ. В страната са инсталирани 56 реактора и при пълното им натоварване могат да осигурят 70% от потреблението на електроенергия в страната. Но проблемът е, че 24 от тези реактори са изключени за модернизация и поправки, тоест от 64 гигавата мощности налични са едва 30 гигавата. Затова и цените на електроенергията в страната достигнаха исторически връх, коментират още от ING.

За някои от реакторите спирането е за презареждане и текущи ремонти, което означава, че много скоро те отново ще бъдат в паралел със системата, но други се нуждаят от по-сериозни ремонти.

Франция се изправя и пред неочаквани проблеми в последните години – повишената температура на водите на реките. Този май наприер беше необичайно горещо и това принудително спря няколко реактора, които използват реките за охлаждането си.

Белгия също има добри възможности да замени природния газ с ядрена енергия, но вече е предприела стъпки по затваряне на реакторите до 2025 г. Страната разполага със седем реактора, като два ще бъдат затворени до броени месеци. Ако всички седем реактора в страната бъдат натоварени на пълна мощност, Белгия ще спести 1/3 от газа, който потребява. Белгийското правителство започва да осъзнава решаващата роля на тази енергия при съществуващата енергийна криза и планира да удължи работата на два от реакторите с още 10 години. Това ще бъде придружено с подобряване на сигурността и регулаторните проверки, гарантират в страната.

Германия затваря последните си три ядрени реактора в края на тази година, след като затвори три в края на 2021 г. От всички ядрени мощности само тези шест реактора могат да бъдат върнати отново към живот, всички останали са вече изведени от експлоатация и не могат лесно да бъдат рестартирани.

От ING коментират още, че въглищният ренесанс в Европа едва ли ще доведе до климатична катастрофа, особено при наличието на схемата за търговия с въглеродни емисии (ETS), която ще накара компаниите да работят при спазването на екологични норми. Но не така стоят нещата в световен мащаб и гладната за енергия Азия например. Високите цени на газа вече накараха много държави в региона да увеличат добивите на въглища и горенето им, което не е добър знак за климата и опитите да бъдат ограничени промените.

https://www.investor.bg/