Горнооряховка е единствената българка, приета тази година в университета „Харвард“ в САЩ

19-ГОДИШНАТА АЛЕКСАНДРА ТОДОРОВА ОТ ГОРНА ОРЯХОВИЦА Е ЕДИНСТВЕНАТА БЪЛГАРКА, ПРИЕТА ТАЗИ ГОДИНА В СВЕТОВНО ПРЕСТИЖНИЯ УНИВЕРСИТЕТ “ХАРВАРД” в щата Масачузетс в Америка. Възпитаничката на СОУ “Вичо Грънчаров” в родния си град знае всичко за едно от най-реномираните висши учебни заведения на планетата и твърди, че миналата година там са приети едва двама наши сънародници, а по-миналата година – нито един. Алекс започва обучението си в средата на месец август, а нейният курс е от 1300 души, от които 200 са чужденци. Тази година за “Харвард” са кандидатствали над 40 000 млади хора от целия свят. Въпреки внушителната цифра горнооряховчанката е проучила, че това всъщност е най-ниският прием от 1636 година насам, или 5,8%, което ще рече, че от 100 души са приети петима. Освен Алекс за “Харвард” тази година са се борили още само 6 или 7 българи, тъй като повечето млади сънародници предпочитат университетите в Европа – в Германия, Великобритания, Дания и Холандия. По думите на младото момиче в “Харвард” няма квота за приема нито по националност, нито по пол и възраст, а друг любопитен факт е, че тази година там е приета и по-голямата дъщеря на американския президент Барак Обама – Малия. Тя обаче ще се възползва от правото, което в Америка имат всички първокурсници, и ще отложи следването си с една година. Това е така, според Александра, тъй като в САЩ средното образование е доста тежко, но пък родният 12-и клас не е толкова натоварен, обяснява още младата българка.

За изпитите тя се е подготвяла цели три години, като решението да учи в Америка взела някъде в 10-и клас, може би защото преди време семейството й е живяло около пет години в Орландо, Флорида.

“Това, което отнема най-много време, е подготовката за изпитите. Големият САТ изпит трае цели четири часа. Той не се провежда по интернет, а на хартия. В България няма такъв изпит с такъв контрол. Записваш се предварително и се явяваш в един от българските изпитни центрове, които са общо 6 или 7. Квесторите са българи, които пращат резултатите в съответните университети, за които кандидатстваш, а аз пробвах в 12 университета и бях приета в 3”, обяснява процедурата Александра. На САТ изпита абсолютно всичко е регламентирано. Пише се с молив по предварителни инструкции. Решават се задачи в 10 секции, като всяка една е от по 25 минути, и се засича буквално с хронометър. Трябва да се отговори на около 300 въпроса в областта на математиката, четенето и писането. Александра е държала два пъти САТ изпит миналата година, като първия път е била в СОУ “Ем. Станев” във Велико Търново само тя, а втория – за да подобри резултатите си, се явила в Русе. Там била с още едно момче, което е прието да следва в университета в Маями. Изпитната комисия изпраща тестовете до университетите в САЩ и след около месец резултатите идват по интернет, разказва Александра. Тя уточнява, че понякога за САТ изпита е учила по осем часа на ден, друг път съзнателно си е вземала почивка. Освен това младата горнооряховка, която владее перфектно английски и руски език, е държала Тойфел, за който казва, че за нея е бил като детска игра в сравнение със САТ изпита. Алекс е имала и още два изпита по съответните предмети, единият от които е бил английска литература.

НА 19 АВГУСТ АЛЕКСАНДРА ТОДОРОВА ТРЯБВА ДА ЗАПОЧНЕ ПРЕОРИЕНТАЦИОННАТА СИ ПРОГРАМА НА ОБУЧЕНИЕ В “ХАРВАРД”. Тя не е задължителна, но нашето момиче се е записало в интернационален курс, който трае четири дни. Студентите ще се развеждат из Бостън, ще им бъде показано как да си открият сметка, как да си оправят мобилния телефон, ще се опознават помежду си. На 23 август Алекс трябва да постъпи в общежитие, а седмица по-късно всички се събират, за да се ориентират какво точно ще учат следващите четири години. Българката отсега е наясно, че ще запише няколко семинара, въпреки че те не са задължителни, и ще трябва да напише седем есета. В първи курс ще има осем насоки, по които ще учи, и това са точните науки.

За обучението си Александра ще разчита на пълната стипендия, която “Харвард” й отпуска. По думите й това е най-финансираният с частни дарения университет в света.

Там казват: “Ние приемаме най-добрите ученици от целия свят. Самият прием е огромен успех, затова стипендии не се отпускат по критерий как ще се представиш на изпитите, а според социалния статус на студентите, т.е. дали имаш нужда от такава помощ. Критерият за пълна стипендия е семейството да получава годишен доход по-малко от 65 000 долара, което на практика означава, че всички българи ще получават средства. За такси, общежитие и храна годишно се отпускат 74 000 долара, обяснява още Алекс. В “Харвард” никой не е на свободен наем, защото първокурсниците са разпределени в цели 17 общежития, а след това всички живеят в огромни къщи, които са съответно за втори, трети и четвърти курс. Всяка къща си има знаме, герб, история и традиция и обитателите им често си устройват спортни състезания например, разказва още българката.

“Избрах социалната антропология, защото това е необятна наука и у нас изобщо не е позната. Преди антрополозите са се фокусирали върху историята и по-старите общества, докато сега вече се залага на глобализацията. Един антрополог например може да изучава даден квартал в Ню Йорк”, обяснява Алекс, която се вълнува още от доброволческата тема. Тя е активист на Горнооряховския младежки парламент и е участвала в редица негови кампании и международни проекти в Унгария, Турция и Полша. Друго нейно постижение е участието й в дебат в прочутия клуб за дебати в Оксфорд. Миналата година Алекс написа есе на тема “Устойчиво образование”, класира се сред финалистите и изнася реч пред около 150 – 200 души отбрана публика в Оксфорд.

“Разбира се, че много се вълнувам, защото след 12 години се връщам в Америка. Макар че Масачузетс и Флорида, където живяхме преди, са всъщност два различни свята, две различни Америки”, признава младото момиче. И разказва, че когато била на две годинки, семейството й печели зелена карта и заминава за САЩ. Там родителите й работят във верига за супермаркети, а българката посещава детска градина, предучилищна група и първи клас. Спомените й не са много, но са приятни и пълни с емоции.

Разказва, че първо започнала да пише на английски и затова много се притеснявала дали ще може да се научи да чете и пише на родния си език, но всичко си дошло на мястото.

Сега майката на Александра работи в местна фирма, а татко й е подхванал семеен бизнес.

“Много ме подкрепят. Никога не са ме ограничавали, не са ми казвали къде и какво да уча. Насърчават ме, морална опора са ми и затова съм много щастлива”, споделя още младата българка…

Елена ЧАМУРКОВА

Източник: Борба.БГ