„Господин Не“, по когото нищо не се лепи. Кой е Марк Рюте, който ще оглави НАТО

„Тефлоновият Марк“, „Господин Не“, „Господин нормален“ „Шепнещият на Тръмп“.

Това са все прякори на един от най-дълго управляващите европейски лидери, който ще наследи Йенс Столтенберг като генерален секретар на НАТО.

Става въпрос за премиера на Нидерландия Марк Рюте. В четвъртък последният му реален конкурент за поста – президентът на Румъния Клаус Йоханис – оттегли кандидатурата си и подкрепя Рюте да застане начело на Алианса.

Тази новина дойде само няколко дни, след като Унгария вдигна ветото си срещу номинацията на нидерландския лидер. Будапеща се смяташе за последната пречка пред бъдещия избор на Рюте. Това е ключов момент, защото решенията в НАТО се взимат с единодушие от всички 32 страни членки.

Анализатори вече определят избора на Рюте като напълно сигурен, макар че формално това трябва да се случи на срещата на върха във Вашингтон в началото на юли.

Нидерландският лидер е определян като най-добрия вариант за нов генерален секретар на НАТО по няколко причини:

Твърдо застава зад Украйна и е сред най-острите опоненти на Русия във войната, но без да стига до крайности
Умее да сключва сделки и да постига политическите цели, които си поставя, както и да формира неочаквани съюзи
Има успешен опит в преговорите с Доналд Тръмп, който може да се завърне в Белия дом

Тези три факта стоят най-високо сред причините за голямата подкрепа за Рюте, който ще оглави Алианса в ключов момент за съдбата му.

Встъпването му в длъжност през октомври ще дойде в разгара на най-големия военен конфликт в Европа след края на Втората световна война, само месец преди решаващия избор за президент на САЩ, който тотално може да промени съдбата на НАТО, както и в период, в който редица азиатски държави се въоръжават и повишават военната си мощ.

Кой още е Марк Рюте и какво може да се очаква от него?

„Нормалният“ на вътрешната сцена

Още докато учи, Рюте става част от управата на младежката организация на Народната партия за свобода и демокрация (VVD), която по-късно оглавява.

Активно в политиката влиза през 2002 г., когато е зам.-министър в социалното министерство, а през 2003 г. за пръв път е избран и за народен представител.

Той оглавява партията си през 2006 г. Кариерата му на председател на VVD не започва добре, защото още същата година партията явява на избори, но не постига добър резултат, а самият Рюте е засипан с критики.

Все пак четири години по-късно печели изборите и заема поста на министър-председател, който държи и до днес в общо четири мандата.

Те са белязани от скандали, но въпреки тях изглежда, че нищо не успява да се „залепи“ достатъчно дълго за образа му, откъдето идва и прякорът „Тефлоновия Марк“.

Например през 2022 г. правителството оцеля след вот на недоверие по много любопитна причина. Оказа се, че Рюте е изтривал съобщения от стария си телефон „Нокиа“, който използва. Според нидерландското законодателство това е забранено, а есемесите трябва да бъдат запазвани и архивирани, за да може при нужда да бъдат проверени. В крайна сметка на Рюте му се размина.

По време на управлението си той запазва образа на „Нормалния“ – живее на едно и също място в Хага, почти винаги ходи на работа с колело и поне външно никога не показва, че управлява една от водещите икономики в Европа за близо 15 години.

В първия мандат управлението му е насочено повече към вътрешните работи, като най-острите противопоставяния идват заради политиките спрямо мигрантите, както и заради последиците от световната финансова криза и наложените икономически и социални политики.

Самолетната катастрофа, която променя всичко

Последиците от световната финансовата криза, които бележат първите години на управлението му, носят друг от прякорите – „Господин Не“. Той го получава заради множеството откази за предоставяне на спасителни плащания за Гърция, която тогава е във финансов колапс, без ясен план за действие.

Рюте казва „не“ и на още една държава от Балканите – България. Именно неговото правителство системно отказваше да допусне София в Шенген за повече от десетилетие заради системните проблеми с корупцията и организираната престъпност. Ветото беше вдигнато едва през 2023 г., но тогава ролята на Нидерландия беше поета от Австрия, която не допуска България в Шенген заради охраната на външната граница на ЕС.

Това, което превръща Рюте в активен и ключов играч на международната сцена, е свалянето на пътуващия от Нидерландия към Малайзия полет MH17. Той е свален над територията на подкрепяните от Русия сепаратисти в Донбас, малко след като те окупират региона, а Русия незаконно анексира полуостров Крим. Тогава 196 от всички 298 жертви на борда бяха нидерландски граждани.

Свалянето на самолета доведе до дълъг и тежък процес в Нидерландия. Властите в страната обвиниха Русия, която отрича вина за случая.

Именно това събитие превърна Рюте от една страна в остър противник на експанзивната политика на Русия, а от друга – силен поддръжник на Украйна. Всичко това влезе в пълна сила след началото на войната през февруари 2022 г.

Рюте стои зад тезата, че Владимир Путин няма да се задоволи само с окупирането на Украйна.

Той няма да се спре само с Украйна, ако не го спрем сега

„Той няма да се спре само с Украйна, ако не го спрем сега. Тази война е много по-голяма от Украйна. Тази война е за запазването на международното върховенството на закона“, каза Рюте пред Обединените нации няколко месеца след началото на руската инвазия.

Така Нидерландия се превърна в едни от най-постоянните съюзници на Украйна. Правителството на Рюте предостави на Киев артилерия, дронове, амуниции и изтребители F-16.

Самият Рюте постоянно изразява подкрепа и за украинския президент Володимир Зеленски.

Кампанията за НАТО и похвалите от Тръмп

Реално процесът за кандидатирането на Рюте за генерален секретар на Алианса започна в края на 2023 г. През лятото на същата година той вече беше обявил, че се оттегля от лидерския пост в партията си и няма да се бори за премиерско място на изборите през ноември.

Първоначално Рюте подхвърляше, че мисли да се оттегли от политиката изобщо и да се отдаде на преподавателска дейност. Впоследствие реши да се кандидатира за ключовата позиция в НАТО.

Още в началото на 2024 г. биткта изглеждаше предрешена

През октомври той обяви кандидатурата си и веднага започна да събира подкрепа за нея. Още в началото на 2024 г. биткта изглеждаше предрешена, след като Рюте получи одобрението на най-мощните държави в НАТО – САЩ, Великобритания, Германия и Франция.

За това помогна както твърдата му позиция за подкрепа на Украйна, така и преосмислянето на отбраната на собствената му страна. Дълги години Нидерландия не успяваше да достигне приетия от НАТО минимален праг за 2% от БВП разходи за отбрана. Тази година страната за пръв път от десетилетия ще достигне това ниво.

Основният проблем на Рюте се оказаха позициите на Унгария, Словакия, Турция и Румъния. Именно от Букурещ беше и последният съперник на нидерландския премиер – президентът Клаус Йоханис.

В крайна сметка след като и унгарският премиер Виктор Орбан вдигна ветото, Рюте реално остана без препятствия към поста.

През последните месеци анализатори и политически лидери многократно изтъкваха уменията на Рюте в преговорите като основен коз за кандидатурата му. Не на последно място те припомняха и поредния му прякор – „шепнещият с Тръмп“.

Той го получи по време на мандата на Доналд Тръмп като президент на САЩ. Настоящият кандидат на републиканците многократно изказваше съмнения за работата на НАТО и притискаше страните членки да повишат разходите си за отбрана. През 2018 г. Тръмп дори заплаши, че Вашингтон може да се оттегли от Алианса, ако това не се случи.

Според свидетели на събитията тогава, цитирани от Политико, именно Рюте е бил „спасителят“, който е успял да убеди Тръмп, че европейските страни всъщност повишават разходите си за отбрана. Въпреки множеството им леки спречквания, включително и по време на посещение на Белия дом, Рюте е сред малцината чуждестранни лидери, получавали комплименти от Тръмп.

„Харесвам този човек“, каза той през 2018 г. по адрес на нидерландския премиер.

Очаква се Рюте да бъде утвърден за поста на Столтенберг на срещата на върха на НАТО между 9 и 11 юли. Официално той трябва да стъпи в новата си длъжност през октомври.

Arhiv