История за една българска Богиня и едно благословено, омагьосано дете, написана от Илиана Раева и публикувана в личния ѝ фейсбук профил.
„На днешния ден, в който Мария Гигова има рожден ден, ще ви разкажа една от многото красиви, истински истории за нея, на която станах свидетел.
Бях на първата си балканиада по художествена гимнастика в Атина /Гърция/. По това време гърците нямаха художествена гимнастика. Балканиадите бяха общи за спортна и художествена гимнастика. Беше много яко! Спортна и художествена гимнастика заедно. Бях една от най-малките участнички. Мисля, че беше 1976 година. Мария Гигова беше приключила впечатляващата си спортна кариера с три абсолютни световни титли две години по-рано. През 1974 год.. През онези години имаше само световни първенства, които бяха през 2 години. Дълго време тя беше непобедимата!
Залата в Атина беше абсолютно пълна. Аз поглъщах като ненаситно дете всяко нещо, което се случваше там, защото обичах да чувствам и преживявам всичко вълнуващо. Това бяха години, в които съдиите седяха около килима и ги представяха по име и те ставаха от съдийския стол. Мария беше съдия. Когато я съобщиха, цялата зала избухна в аплодисменти. Не спираха да и ръкопляскат и се наложи тя да става няколко пъти и да се покланя с невероятно нежна усмивка. Аз гледах като омагьосана. Боже, колко беше красива и колко много я харесваше публиката. Как е възможно?! Та нали гърците нямаха художествена гимнастика! Как така знаеха коя е?! До мен загряваше Кристина Гюрова и ме гледаше с усмивка. Тя е с 5 години по-голяма от мен. Сигурно съм и изглеждала като едно малко пале. Доближи се до мен и ми каза: “Това е Мария Гигова!”
Да! Това беше Мария Гигова! Аз горях от вълнение. Почувствах се най-гордия човек на света. Почувствах се много силна! За първи път усетих онова неповторимо чувство да си СИЛНА БЪЛГАРКА, което от този момент започна да расте в мен, за да се превърне в годините в непревземаема крепост!
Мария сякаш беше най-Великото нещо в залата, а аз разбирах, че тръгвам по нейния път. Боже, как започнах да мечтая… Дали някога на мен щяха да ми ръкопляскат така…. Боже, колко много исках и аз така…
На другия ден ни заведоха на Акропола! Беше уникално… Толкова величествено. Там имаше едно заградено място, където не даваха да се стъпва, защото било място отредено само за Боговете. Аз тайничко си взех едно малко камъче. До днес си събирам камъчета от специални места.
В един момент стана някаква суматоха. Имаше много журналисти и камери. Опитах се да разбера какво става. И изведнъж пред мен се откри вълшебна гледка, която виждам и сега, в този момент, с най-малките подробности. С всеки детайл.
На мястото за Боговете, на един голям камък, като божествена статуя, като истинска Богиня стоеше Мария Гигова! Домакините от Гърция и отговорните фактори на Акропола я бяха помолили да се качи там, като бяха премахнали за нея всякакви забрани. За тях Мария беше много, много специален гост. Тя беше в бледо синя рокля, със златно руси къси коси, хем притеснена, хем сияеща, някак си искряща… Беше вълшебна гледка! Имаше лек ветрец и роклята и трептеше. Всички журналисти я снимаха и я караха да стои, за да я увековечат с апаратите си. Всички я гледахме с неприкрито възхищение. Някои от спортистите от другите страни започнаха да и ръкопляскат. Това я смути още повече…
Аз бях отзад и бях онемяла. Това беше една съвършена гледка, която тогава не разбирах, а само усещах с всяка клетка на тялото си. Тази гледка щях да запомня завинаги!
Гърците бяха превърнали Мария Гигова в Богиня!
Това са някои от първите ми спомени от започващата ми спортна кариера, от идола на стотици, хиляди малки гимнастички, Мария Гигова!
Така и ще я помня – като Богиня! Нежна, много красива, искряща…
ЧРД, Мария! ❤️
Благодаря за благословията, която получих и от теб в този незабравим, Божествен миг!“
Така завършва историята, с поздрав за голямата Българка!
