Г-жа Раева, да го бяхте праснали с тая „златна топка“ г-н Борисов, и да бяхте отказали тия луди пари за зала! Ама не, де…

Моля, съвсем не подценявам художествената ни гимнастика и успехите на г-жа Илияна Раева, бивша златна гимнастичка, лидерка на художествената ни гимнастика до ден днешен. Гледам, радвам се от все сърце. Но и други работи се виждат.

Днешната пищна свинщина, при която пищно церемониално някогашното златно момиче връчи златна топка на пищния Борисов – а още по-спортсменски изглеждащият министър на спорта Кралев аплодираше – направо ме срази. След като месеци наред се дипли Педиатрична клиника и нищо още не е ясно – освен, че отрязаха болница „Лозенец“ (Правителствена) за такава.

„Нова зала за художествена гимнастика ще бъде построена до края на 2019 г., след като на последното за годината заседание на Министерски съвет официално бяха отпуснати 1,5 млн. лева за изграждането на съоръжението“, съобщи бТВ.

„Милион и петстотин хиляди за зала, която трябвало да се вземе от едно друго място и да се допълни“, подсмихвайки се уточни премиерът Борисов на днешното заседание ва МС, на 27 февруари.

Карай. Зала.“Армеец“ не е ли супер. Ето, и Веско Маринов…

„Всички обичат да се снимат, а когато трябва да се построи зала и върши работа, мераклиите са малко“, заяви по своему премерено премиерът Бойко Борисов.

А? Бойко Борисов вече не ще да се снима? Илияна Раева също?

Това дотук от днес – кой колко време го подготвя по телевизорите, нямам представа. Не ща и да имам, че ще ми стане страшно.

Обаче покрай тези художествени пищности се сетих разни лични неща.

Детинските си лични спомени от Илияна Раева като гимнастичка оставям настрана – няма как да ги опиша, беше вълшебно, бяхме млади, деца освен това.

Приличните си спомени от единственото интервю, което съм правила с нея – стремя се да разкажа. Защото има общо с меркантилността, желанието да бъдеш „отгоре“, десетсантиметровите токчета…

Та, тогава: (някъде 2001-ва или нататък, не си пазя архивите, пазя си спомените)

Всеотдайна, обична – така изглеждаше в прескъп офис на пъпа на София Илияна Раева. Приятно бъбрива. Завидях й на тоалета, нагласих се и аз да изглеждам прилично.

Баш тогава Наско нещо се беше разболял и тайно постъпил в болница. Телефонът зазвъня панически.

… Десетсантиметрови токчета, паника, придвижване.

„Извинете – вика Илияна, не казвайте. – Наско го оперираха. Ама да си завършим интервюто.“

Зачудих се защо не хукна веднага.

Завършихме си интервюто. Цялото – в красоти. Тя, суперска мацка – Наско Сираков й мъж, деца като слънца, (бяха по-млади тогава, и тя по-млада, с по-молко туш и фалш.)

Истината е, че й повярвах. Кофтееше ми на моменти, ама й повярвах.

„Бе, стана, страхотно стана. Е как, интервю с Илияна Раева. Пак успях“, възликувах преди петнайсетина години.

На политическата й кариера се стремя да не обръщам внимание – объркала се жената, какво толкова (някаква партия направи, Бойко щеше да бори, нейсе).

Сега питам и Бойко, и Илияна: Какво правите, бе хора – тия пари ваши ли са, деца умират. Нешка Робева на стари години спектакли прави и нищо не ще.

Осъзнайте се. Не, тръпнете, тоз народ все някога ще се осъзнае.