Дали култът Бхагван донесе MDMA на Ибиса?

„Бих вярвал само в Бог, който знае как да танцува.“

Така смята прочутият подозрителен към божеството философ Фридрих Ницше в „Тъй рече Заратустра“. Тези думи често бяха изричани от Бхагван Шри Раджниш – лидерът на свободнолюбивото движение „Бхагван“, обект на документалния сериал на Netflix от 2018 г. Wild Wild Country.

Цитатът на Ницше се съчетава добре с дългогодишния слух, който се носи по ръбовете на културата на наркотиците: че учениците на Бхагван (наричани още Раджниши, санясини или просто Бхагвани) всъщност са онези, които въвеждат MDMA на Ибиса в средата на 80-те. Оттук се предполага, че наркотикът се слива с новите звуци на острова, пускани от DJ Alfredo в нощния клуб Amnesia, за да посее семена на много съвременни култури – от електронна музика и фестивали до самия „sesh“. Но дали историята е истина и дали Бхагваните помогнаха на света да танцува?

Но преди това малко история: През 30-те и 40-те години Ибиса се превръща в любимо място на художници, музиканти и битници, избягали от капризите на европейския фашизъм. Към тях се присъединиха хипитата, избягващи призовките за войната във Виетнам. От средата на 70-те и до 80-те, всички те подхранваха ембрионална клубна сцена, с легендарни места като Amnesia, Pacha и KU, обслужващи търсещата удоволствие тълпа.

Междувременно MDMA се превърна от все още законен медикамент, предписван от прогресивните калифорнийски психотерапевти от 70-те години до част от нощния живот на гейовете в Ню Йорк, Чикаго и Далас. Най-накрая веществото беше забранен от DEA през 1985 г., но не и преди изтъкнатите производители на екстази в Америка, наречени Texas Group, да съобщят, че са произвели 2 милиона таблетки в седмиците преди забраната.

Далечните и необуздани психиатри не бяха непознати сред заможното население на Бхагуан. Въпреки че движението официално е против наркотиците, се твърди, че някои членове са започнали да използват MDMA като част от своите терапевтични сесии. Твърди се, че самият Раджниш е почитател на азотния оксид, а видни фигури като неговият заместник-командир Шийла и бившият бодигард Хю Милн твърдят, че той е снабдявал богати санясини с MDMA по време на интервюта за набиране на средства.

1985 г. бележи годината, в която щабквартирата на Бхагван в Орегон, град Раджнишпурам, е закрита на фона на обвинения в междуособици и напълно бездуховни заговори за извършване на биотероризъм и убийства. По това време има стотици центрове на Бхагван по целия свят – от Ибиса до Портланд, Бонди до Берлин. Много от последователите на култа са управлявали нощни клубове и дискотеки, в които са работели санясини и печалбите от които са финансирали техните центрове или, в зависимост от това с кого разговаряте, са били насочвани обратно към Америка.

Според историята на Матю Колин за acid house и ecstacy, „движението Бхагван беше предприемачески настроено и насочено навън… Това означаваше, че хората, които гравитират към него, не само ще популяризират екстази, но и ще установят системи за разпространение, които ще доведат до разпространението му извън Съединените щати.“

И така, какво ще кажете за Ибиса?

В основополагащата книга на Хелън Донлон за културата на Ибиза, „Сенките през луната“, се казва, че „именно чрез тези пътуващи санясини използването на MDMA в първите клубове на Ибиса се превърна в феномен„. Да се ​​опитваш да намериш актуален първичен източник, който да подкрепи това твърдение, обаче, е като да се опитваш да намериш  игла в купа сено.

Тони Д’Андреа е любезен академичен антрополог, който изучава бхагуаните в Ибиса, преди да ги последва в Пуна, Индия, където самият той става санясин. Той е писал широко за влиянието на Бхагван върху световния нощен живот и казва, че те „бяха решаващ мост между контракултурата на Ибиса от 60-те и субкултурата на електронните танци от 90-те години“.

„Санясините представиха MDMA на Ибиса, но не бяха сами: гей общността, хипи ню ейдж сцената и купонджиите също използваха MDMA в Ибиса приблизително по същото време“, обяснява той. „Наркотиците бяха само един спомагателен елемент в техния експериментален начин на живот, а не икономическо начинание… По-често, отколкото не, членовете на сцената споделяха наркотици безплатно, когато е възможно, което беше особено вярно в Ибиса.“

Мария е англичанка, живяла на Белия остров през 80-те години. Тя все още живее там, но описва това десетилетие, преди Ибиса да стане известна като клубна дестинация, като „рай на Земята“. Тя е имала редовен контакт с los butanos – прозвището на санясините, измислено от испанските местни жители заради оранжевите им дрехи, които ги карат да изглеждат като бутилки с газ бутан.

Но дали те са донесли MDMA на острова?  „Да, бих казал така, но нямам доказателство“, казва тя пред VICE. „Екстазито се появи по това време и те знаеха как да го приемат. Санясините се занимаваха с наркотици – това е сигурно.“ Мария обаче посочва, че бхагваните, които „готвят“ MDMA, са по-скоро изключение, отколкото правило.

Терънс, друг дългогодишен жител на Ибиса, повтаря това. „Някои от санясините са участвали в движението на съзнанието. Но беше толкова отдавна и повечето от тях са мъртви“, предполага Терънс. „Те разширяваха съзнанието си повече от всичко, като наркотиците.“

Стивън Армстронг, автор на историческата книга „Белият остров“, казва, че някои „ибизански санясини започнаха да се занимават от икономическа необходимост, когато централата в Орегон падна и световното движение се разпадна. Всичко, което имаха, бяха дрехите си и шкаф, пълен с MDMA.“

Армстронг твърди, че те са започнали да продават на летовници, които от своя страна са започнали да посещават сетовете на DJ Alfredo в Amnesia, по-късно открит при митичното пътуване от 1987 г. на британските диджеи, наричани „Famous Four“: Пол Оукънфолд, Ники Холоуей, Джони Уокър и Дани Рамплинг.

Оказва се, че можем спокойно да заявим, че санясините наистина са изиграли важна роля в популяризирането на Ибиса на MDMA и по този начин са частично отговорни за съществуването на звезди като Дейвид Гета и съвременния Гластънбъри. Но в My Life In Orange, автобиография на  Бхагван от тъжно починалия Тим Гест, авторът пише, че американските санясини са започнали да произвеждат лекарството. Може ли да е вярно?

Филип Зандстра е съавтор на XTC: Een Biografie („XTC: Биографията“ на холандски). Той казва, че санясините са първите, които търгуват с MDMA в Амстердам в по-голям мащаб през 1986 г. и че екстазито се доставя от съоръжение на западния бряг на Америка. „Доколкото знам, той се е управлявал от санясини, но не мога да потвърдя това“, казва той с извинение. „Чували сме много от тези истории за Бхагуана. Това е много силен слух, но не можем да намерим димящия пистолет.“

Тук си струва да се отбележи колко неуловими като цяло са бхагаваните.

Тази история има още една забележителен страничен ред: тази на Хармоничната конвергенция – подреждане на планетите веднъж на 10 000 години въз основа на календара на маите. Това привлича вниманието на евангелски пастор, наречен Хосе Аргуелес. Той събра хиляди търсещи как да „отворят третото си око“ от целия ​​​​свят в единен опит за издигане на глобалното съзнание чрез медитация и танц.

Годината? 1987 – същата година, когато Оукънфолд, Холоуей, Уокър и Рамплинг посещават Ибиса за първи път и донасят рейва в Обединеното кралство. Може би все пак Бог ги учеше как да танцуват.

Източник: https://www.dnes.bg/……………….