Министерството на финансите предложи промени в законите с които да се въведе данък свръхпечалба и да се премахнат част от антикризисните мерки. Предлага се връщане на 20% данък добавена стойност (ДДС) за заведенията и фитнесите. Той беше намален на 9% по време на ковид пандемията. С намален ДДС трябва да останат само хлябът, брашното, детските храни и книгите. 20% ще е ДДС и за природния газ и отоплението с парно след 1 юли 2023 г. Ще се повиши и акцизът на електронните цигари тип вейп.
През седмицата в медиите изтече част от правителствен документ в който се казваше, че държавата ще фалира. Служебният министър на финансите Росица Велкова обясни, че той представлява доклад за вземане на протоколно решение от Министерския съвет с два сценария. Лошият сценарий е, че „ако продължим с тези политики, които са по действащото законодателство, дефицитите за четири години напред ще се движат между 7-6 %”, обясни Велкова. Държавата не е фалирала и няма риск това да се случи, каза тя в четвъртък пред БНТ.
От Министерството на финансите съобщиха, че пакетът за промени във фискалните закони е във връзка с прието протоколно решение на МС за съставяне на проекта на Закон за държавния бюджет за 2023 г. с дефицит от 3 %.
Пакетът от данъчни и бюджетни промени ще бъдат предложени на новия парламент, който трябва да бъде избран през април заедно с актуализацията на Бюджет 2023 г.
Предлагат се мерки в областта на фискалния контрол на стоки с висок фискален риск, които имат за цел по-ефективна превенция и противодействие срещу данъчните измами и укриването и не внасянето на данъци, обясняват министерството на финансите.
Еднократен данък „Свръхпечалба“ за всички
Всички фирми – частни и държавни – се предвижда да платят еднократен данък „Свръхпечалба“. Той ще се изчислява по формула, като ще се обложи само разликата от печалбите им през миналата година спрямо осреднената печалба, която са направили в периода 2018-та – 2021-ва година, увеличена с 20 на сто. Данъчната ставката е 33%.Тези, които нямат сериозни печалби, няма да бъдат обложени.
Без облегчения за енергия и горива
Предложенията включват и отмяна на въведените краткосрочни антиинфлационни мерки за възстановяване на платения акциз за електрическа енергия, нулевата акцизна ставка върху моторните горива за LPG и за природния газ и нулевата акцизна ставка за произведената електрическа енергия от възобновяеми източници.
Плащания по банка над 5000 лв.
Като мярка за ограничаване дела на сивата икономика, прагът за плащанията в брой в страната се намалява от 10 000 лв. на 5 000 лв. Плащанията над тази сума ба територията на страната се предлага да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка. Мярката ще стимулира текущото отразяване на паричните потоци чрез първични счетоводни документи и ще способства за минимизиране на разплащанията в брой по сделки между лица
Въвежда се задължително предварително деклариране на данни за превозите на стоки на територията на Република България на стоки с висок фискален риск, извършвани с транспортни средства над 3,5 тона.
Предлагат се и мерки с които приходните агенции ще бъдат уведомявани за предстоящи плащания от бюджета към данъчно задължени лица. Плащанията ще са по сключени договори на стойност над 10 000 лв., както и за предявени на задължените лица изпълнителни листове за над 1000 лв.
Очакват се 6 млрд. повече приходи
Цената на бюджетното прекрояване и извънредните мерки, които МФ ще предложи на парламента, е 6 милиарда лева. Направени са разчети за толкова допълнителни приходи в хазната.
11,2 млрд. лева помощи за 2 години
За периода 2020-2022 г. държавата е предоставила 11,2 млрд. лева под формата на помощи, компенсации и намалени данъчни ставки, по данни на МФ. Тт тях помощи и компенсации на бизнеса, свързани с пандемията COVID-19, енергийната криза и военните действия в Украйна общо в размер на 10,3 млрд. лв., и 908,7 млн. лв. загуба за бюджета вследствие на намалени ДДС ставки, освобождавания от облагане с акциз.
Нарастват печалбите
Декларираните данъчни печалби от дружествата и облагаеми доходи от стопанска дейност като едноличен търговец значително нарастват за 2021 и 2022 години, като печалбите и доходите за 2022 г. бележат ръст от около 100% в сравнение с печалбите за 2018 г. и 2019 г.
По данни на Националния статистически институт, разпределените печалби под формата на дивиденти са 21,5 млрд. лв. за 2020 г. и 22,4 млрд. лв. за 2021 г. Също така по данни на НСИ се наблюдава значителен ръст на наличностите по депозити в банките.
Финансовата подкрепа от страна на държавата във връзка с възникналите здравна и енергийна криза и военните действия в Украйна е била навременна и достатъчна, като е запазила не само съществуващия бизнес, но е осигурила условия за неговото развитие и за генериране на та, участници в стопанския оборот, твърдят от правителството.
