Дата, важна за мюсюлманите, остана без внимание от София. Кои политици от Турция дойдоха при ДПС-Доган
Ако беше мач, можеше да се брои и така: 24 на нула. 24 високопоставени политици от Турция дойдоха на събитие, организирано от ДПС-Доган, а нула дойдоха на събитие по същия повод, проведено два часа по-късно на същото място от ДПС-Пеевски.
Само че това не е мач, а ден за тежки спомени на мюсюлманската общност в България. Става дума за кръгла годишнина от налагането на военен режим в един район – този на Кърджали. През 1984 г., точно на Бъдни вечер, армия и милиция блокират района и нападат мюсюлманите с оръжие, за да им сменят имената със славянски. Убиват 8 души, в това число и момиче на година и половина на име Тюркян.
По-късно на нея е кръстена чешма, изградена на мястото на сблъсъка. На стотина метра е и гробът на бебето.
От 1990 г. на Тюркян чешма има ежегоден възпоменателен митинг, организиран от ДПС – партията, създадена с намерението да защитава правата на българските мюсюлмани. Всяка година събитието протича еднакво: ръководството на ДПС поднася цветя на чешмата и на гроба, произнася речи от близка трибуна, съобщава, че са дошли гости от Турция – също политици, които също произнасят речи. Слушат ги десетки или стотици хора от района.
Ето какво не е имало никога на този ден и на това място: представители на българската държава.
И през 2024 беше така. В четвъртък, 26 декември, нямаше и писмено обръщение към пострадалите, които отбелязваха кръгла годишнина – нито от Министерския съвет, нито от министерствата на вътрешните работи и на отбраната, които са наследници тъкмо на структурите, извършили насилието.
Това отсъствие идва на фона на 30-годишна теза, с която ДПС е печелило привърженици – че ако хората не гласуват за тази партия, никой друг няма да се погрижи за тях.
Сега ДПС е разцепено и отбелязването на 40-ата година от насилието се проведе на два пъти – с различни оратори и дори с различни групи потърпевши.
От 9.30 говориха ДПС-Доган и множество непознати в България хора, представяни като „гостите от Турция“. Слушаха ги пострадалите и техни близки, в това число и майката на Тюркян. В 14 часа трибуната, знамената, апаратурата, вече бяха изнесени от района на чешмата, а на същото място дойдоха представители на ДПС-Пеевски. Слушаха ги пострадалите и техни близки, но без майката на Тюркян.
Само трима души от официалните гости останаха и за двете събития:
- консулът на Турция в Пловдив Корхан Кюнгерю;
- Главният мюфтия Мустафа Хаджи;
- Районният мюфтия на Кърджали Басри Еминефенди.
Поведението на мюфтийството през 2024 г. се отличава от времето на предишния разкол в ДПС, протекъл през 2015-2017 г. Ако сега то отказва да заеме партийна страна на гроба на Тюркян, то преди 7-8 години е различно – мюфтийството идва на възпоменанието, организирано от тогавашния основен съперник на Доган – Лютви Местан и неговата партия ДОСТ.
Сред турските политици, откликнали на поканата на ДПС-Доган, имаше заместник-председатели на три основни турски партии:
- Зафер Съракая – зам.-председател на консервативната формация на президента Реджеп Тайип Ердоган – Партия на справедливостта и развитието (AKP). Той прочете приветствие от името на Ердоган;
- Гьокан Зейбек – зам.-председател на опозиционната лява Републиканска народна партия (CHP), отговарящ за местната власт;
- Ахмет Ерозан – зам.-председател на националистическата Партия на доброто (Iyi), опозиционна на Ердоган.
Присъстваха и най-малко четирима депутати от Републиканската народна партия (CHP), избрани от райони, в които има концентрация на мюсюлмани, прогонени от България между края на 19-и век и 1989 г. Само през лятото на 1989 г. БКП депортира в Турция над 320 хиляди души в рамките на 3 месеца.
Сред тези депутати бяха:
- Хасан Йозтюрк, депутат от Бурса, който е роден в България през 1972 г., а сега е и лидер на сдружението на хората от Момчилград, които днес живеят в Бурса.
- Нурхаят Кайъшоглу, адвокатка, избрана от Бурса;
- Илхами Айгюн – депутат от избирателния район Текирдаг в европейската част на Турция. Специалист е по селскостопански науки;
- Ахмет Баран Язган – депутат, избран от Одрин, който е учил междсународни отношения в София, но в крайна сметка е завършил архитектура в Истанбул. Преди да стане депутат е общински съветник в Одрин.
В село Могиляне бяха и най-малко 14 кмета от Република Турция – предимно от населени места, в които живеят български изселници. 10 от тях са от опозиционната CHP, трима – от управляващата AKP и един – от крайнодясната Партия на националистическото действие (това е кметът на Къркларели Дерия Булут).
Кметовете от Турция
Сред тримата кметове, избрани с бюлетината на партията на Ердоган, има двама, които ръководят райони на Бурса. Единият е Октай Йълмаз, кмет на община Йълдъръм в Бурса, която е побратимена с българския град Джебел.
Днес Джебел се определя като „община на Пеевски“. Кметът Йълмаз беше в България по покана на ДПС-Доган. Той е завършил училище за имами и инженерство. Вторият е кмет на община Кестел, Бурса.
Третият кмет от партията на Ердоган е Метин Четин от Капаклъ – човек, роден в Шумен през 1968, който е избегнал насилието благодарение на ранната емиграция на семейството му – през 1978 г. те заминават за Капаклъ, за да се съединят с друга част от семейството.
В началото на века Метин Четин е работил за кратко в България – в местното представителство на „Фолксваген“, където е била оценена дипломата му по индустриално инженерство и фактът, че владее и немски, и български. Той е кмет на Капаклъ от 2019 г.
С едно изключение всички кметове, избрани от опозиционната партия CHP, оглавяват населени места от европейската част на Турция.
Сред тях са кметовете на Черкезкьой – компютърният технолог Вахан Акай, на Сюлоглу – бившият фермер Мехмет Орманкъран, на Сюлейманпаша – бившият президент на футболния клуб Текирдагспор Волкан Наллар, на Чорлу – инженер Ахмет Саръкурт, който е потомък на семейство от българското Ябланово, на Узункьопрю – Едиз Мартин, който дълги години е работник в общината, преди да я оглави, на Лалепаша – бившият търговец Зафер Гелди, на Йенимухаджир – Тамер Къран, който доскоро управлява семейна фирма за морски превози.
А също и две кметици: на Текирдаг – лекарката Джандан Юджейер, и на Одрин – адвокатката Филиз Генджан, която е от големите защитници на Истанбулската конвенция.
От CHP е избран и кметът на община Газиемир в Измир, азиатската част на Турция – Юнал Ъшък. Неговата община е побратимена с Кирково (днес – на страната на ДПС-Доган). Ъшък е идвал в българската община и след разкола в ДПС.
Recent Posts
