Даяна Маринова: Страхът ли ни контролира?

Даяна, 17 години – в своята рубрика „Млади“ в ЗАРАТА: Продължаваме поредицата с моите приятели и днешната тема е една дума, която в днешно време много се използва и влияе изключително много на хората, а именно страхът.

Попитах моите приятели страхуват ли се от нещо и ако да от какво? Преди да ви напиша техните отговори искам първо да погледнем какво всъщност е страхът?

Ако погледнем думата в тълковния речник страх е силно чувство на безпокойство, съпроводено понякога с треперене на тялото, предизвикано от опасност, заплаха, нещастие, уплах. От биологична гледна точка при съществуваща опасност определени зони от мозъка се активират, за да контролират физическия отговор на страха. Химически вещества като адреналин и стрес хормона – кортизол, се изливат в кръвоносната система, като това изливане предизвиква определени физически реакции.

А според мен страхът е това, което пречи да сбъднем най-съкровените ни мечти и всичко, което искаме да направим.

Сега ще ви кажа какво моите приятели отговориха: едни казаха, че ги е страх от съвсем дребни и незначителни неща като например насекоми или някакви битови неща срещани в ежедневието. Други пък отговориха, че ги е страх от провала и непознатото, в това число включвам и себе си, но се опитвам и се старая да променя това.

Аз мисля, че понякога вместо ние да си управляваме живота страхът прави това.

Зададохме си въпроса, защо ни е страх от провала, и ако се провалим какъв е проблемът да опитаме отново, но никой не успя да отговори на въпроса. Алберт Айнщайн е казал „Повечето хора не се опитват да направят нещо ново поради страх от грешки. Но от тях не трябва да се страхуваме! Често човекът, претърпял поражение, научава за това как, да побеждава, повече от този, при когото успехът идва изведнъж. Така че трябва да си напомняме по-често това слово на Айнщайн и да не се страхуваме от провала, а да приемем, че той е част от процеса наречен успех. Нещо повече, от древността се знае, че човек може да се учи само по един начин – от грешките си. Ако не грешим никога и нищо не бихме научили и човечеството просто нямаше да съществува.

Друг страх, пред който почти всички изтръпват, е непознатото, а то всъщност не е страшно. Просто трябва да започнеш да го опознаваш…

Ще дам един прост пример, ако никога не си се качвал на самолет теб те е страх, но когато вече се качиш и опознаеш това което те очаква, страхът отстъпва и започваш да се наслаждаваш на пътуването, освен ако нямаш някаква фобия – примерно от затворени пространства, или височини:).

Излиза, че всичко е в твоя ум и в това ти как го настройваш. Страхът не съществува в природата, собственият ни ум го създава. Трябва ли тогава да позволим на нещо, което сами сме създали и сами можем да унищожим, да контролира живота ни?