„Да излезем по-силни след това“. Какво очакват младите политолози от изборите

Симона Николова е студентка по „Политология“ в 3. курс в Софийския университет. Следването ѝ започва през есента на 2020 г. – в разгара на пандемията от коронавипус и в началото на динамичен период в българската политика, който продължава и днес.

За Симона това е особено интересен момент, в който да изучава избраната от нея специалност. Лекциите и упражненията са неразривно свързани с актуалните за България събития – избори, служебни правителства и всевъзможни политически противопоставяния. Въпреки активната си позиция обаче, Симона наблюдава у себе си и своите колеги чувство за безалтернативност.

Родените в началото на новото хилядолетие български граждани вече четири пъти са избирали Народно събрание – в рамките на 2 години. Ако последните няколко парламента имаха възможността да изпълнят докрай 4-годишните си мандати, сегашните 20-годишни щяха вече да са на средна възраст.

При тази интензивност, в края на петата поред предизборна кампания за 2 години парадоксално се създава усещането, че „нищо не се случва“. Казват го млади анализатори и студенти, които изучават тези процеси в хода на продължаващата политическа криза.

Свободна Европа говори с трима от тях какви са оценките им за случващото се и какви последствия очакват след изборния ден на 2 април.

Кампанията – вяла и немощна

Калоян Велчев е докторант по „Политология“ в Софийския университет. В края на предизборната кампания за него е проблем липсата на отговор на въпроса: „Какво правим след тези избори?“.

„Основните играчи обясняват, че ще формират кабинет, но не дават конкретна формула как ще стане това“, казва Калоян пред Свободна Европа. „Оттам и самата кампания е вяла и лишена от ентусиазъм и заряд, който да може да генерира подкрепа.“

На същото мнение е Вангелия Чорбаджийска, студентка по „Политология“ във 2. курс и част от Студентския клуб на политолога в университета. Тя оценява преминалата кампания като немощна.

Дневният ѝ ред според Вангелия е преповторил този от предишните избори – с доминиращите теми за отношението към Русия и войната в Украйна, както и разделителната линия корупция-антикорупция.

„Това са теми, които са значими и за младите хора, но вече им се отразяват като клишета. Чуваш ги, знаеш че са важни, но от многократното им споменаване се изморяваш и в един момент спираш да им обръщаш внимание“, казва тя пред Свободна Европа.

Някои новости в дневния ред на партиите обаче допринасят за задълбочаването на поляризацията, смята още студентката. Такива са идеите за свикване на референдуми против еврото (на „Възраждане“) и против „джендър идеологията“ (на БСП).

Според Вангелия тези инициативи са опит емоционално и агресивно да се спечелят повече гласове. Освен това цялата кампания се фокусира върху прехвърляне на вина между партиите за минали грешки, добавя Калоян. Това противопоставяне продължава много дълго време, без да има развитие, затова според политолога политическият процес „придобива все по-неприятни краски“.

„Можем ясно да противопоставим този момент с първите избори през 2021 г., когато имахме много по-висока избирателна активност и ангажираност“, казва Калоян. По думите му протестите от 2020 г., желанието на хората да се информират, множеството пазители на вота в изборния ден са показали висока политизация и надежда у избирателите, че има смисъл да се гласува.

„Сега се намираме в обратния край. Изглеждаме разочаровани от всичко, затова и отношението ни към политическия процес е все по-дистанцирано“, казва Калоян.

Вангелия споделя, че вижда объркване и разочарование у колегите и приятелите си. „Това предизвиква два типа реакция – част от хората се ожесточават, а другите просто стават апатични.“ Според студентката резултатът ще е още по-ниска избирателна активност.

„Винаги съм мислел, че е хубаво политиката да е скучна, т.е. да няма сериозни кризи“, казва Калоян. „Ние обаче сме изпаднали в ситуация, в която политиката ни е скучна просто защото е станала противна и не искаме да се ангажираме с нея.“

На младите не им е все едно

Покрай следването в университета Вангелия често общува с настоящи и бивши студенти. Говорят си за това колко често промените в политиката идват именно от университетските аудитории. В България след 1989 г. има случаи на големи студентски протести и мобилизации – като студентската окупационна стачка от 1990 г. и окупацията на Софийския университет през 2013 г.

„Факт е, че младите хора и студентите са движеща сила. През последните години ме разочарова това, че имаме силата да променим нещата, но влизаме в една матрица, в която сякаш не можем да помръднем наникъде“, казва Вангелия. Така процес като изборите, който по принцип трябва да води до промяна, се превръща в нещо мудно и банално.

Не всичко обаче е негативно – от 2020 г. насам младите хора показват, че не са аполитични. В това са убедени и Калоян, и Симона Николова.

Симона разказва за кампанията „Лигата на младите гласоподаватели“, която Студентски клуб на политолога организира заедно с Националния младежки форум и Студентската асоциация за изследване на международните отношения. За втори път в рамките на кампанията се проведе предизборен дебат с кандидат-депутати, посветен на младежките политики и гражданското участие. На събитието са присъствали повече от 100 души, което показва, че на младите хора не им е все едно.

Това е видимо още в протестите през 2020 г., които според Калоян са се отличили като интересни и привлекателни за общественото внимание именно заради участието на младите хора. Ангажираността им личи и от различни платформи в социалните мрежи като „Царски пищови“ и „Лъжеш ли?“, създадени, за да надграждат политическата грамотност.

Въпреки това остава дистанцирането на тази група от институциите, отбелязва Калоян. Повсеместното недоверие в тях се прехвърля и върху младите хора, които нямат желание да се инвестират в институционалното правене на политика.

По този повод Вангелия припомня нападките срещу представители на „Продължаваме промяната“ заради това, че са млади и неопитни. „Като млад човек това те обезкуражава да се впуснеш в политиката“, казва тя.

Как се позиционират младите хора

Наскоро Калоян е анализирал избирателната активност сред младежите и е направил извода, че тя е трайно по-висока от средната за страната. Младежите с избирателни права са малко над 700 хил. души и формират сериозна група избиратели, която няма трайни партийни увлечения. Силата на нейния вот често се пренебрегва от партиите.

„Младежкият вот, особено през последните две години, е силно протестен. Имаме антиестаблишмънт вълна“, казва Калоян. За младите хора това означава най-вече вот срещу ГЕРБ, тъй като по-голямата част от съзнателния им живот е преминала при трите правителства на Бойко Борисов. Затова и противниците на ГЕРБ са основните бенефициенти на младежкия вот.

„Възраждане“ също се намества в тази категория, макар да няма изгледи да спечели трайно от гласовете на младите, смята политологът. Това, с което партията на Костадин Костадинов се отличава от останалите анти-ГЕРБ говорители, е антиевропейската насока.

„С типично младежки бунт към установения ред ние започваме да отричаме – надявам се, че не съм прав – консенсуси като членството на България в Европейския съюз“, казва Калоян. „Тъй като сме израснали изцяло в среда на демокрация, права, свобода на движение и европейски партньорства, не знаем какво е без това и сме склонни да го жертваме с лека ръка.“

Проблем, свързан с позиционирането на младите хора, е и вакуумът в лявото политическо пространство. В глобален план много млади хора се припознават в прогресивни и либерални леви партии, а в България такава липса. „Лявото у нас е в криза и нито „Левицата“, нито БСП в сегашния си вид могат да я решат“, казва Калоян. Според него нуждата от модерна лява партия вече е очевидна.

„В България е объркано разбирането за ляво и дясно. Има дисонанс – много млади хора у нас вероятно имат леви убеждения, но да кажеш, че си ляв не се приема много добре“, казва Симона. Това объркване води до неразбиране къде изобщо да търсиш своето място в политическия спектър.

Какво ще се случи на изборите

В края на предизборната кампания прогнозите на младите политически анализатори не са категорични. Симона не очаква да има рязка промяна и категоричен победител. Топката отново ще бъде в ръцете на партиите и „предстои да видим дали те ще намерят нещо, което да ги обедини“. Тя се надява, че общественият натиск да се създаде поне частично трайно правителство ще бъде достатъчен.

Същото очаква и Вангелия, според която партиите ще намерят начин да сложат край на поредицата от служебни правителства, назначавани от президента Румен Радев. Същевременно отчита, че служебните кабинети могат да създадат усещане за стабилност, от което избирателите имат нужда в ситуация на политическа криза.

Според Калоян след изборите при всички случаи ще има служебен кабинет. Въпросът е кой ще го излъчи – дали президентът, или партиите в парламента. „От партиите такова правителство ще бъде наречено по друг начин, но ще бъде плод на някакъв консенсус. Ще бъде съставено от фигури без ясна политическа обвързаност и ще има ограничени компетенции и мандат.“

Такъв кабинет би изместил значението на президента, който според политолога твърде грубо нахлува на терена на активната политика.

„Все пак изборната победа ще е пирова, който и да я вземе“, смята още Калоян. Както и че ще са нужни компромиси и партиите трябва да обяснят защо ще ги направят точно сега, защо не са ги направили до момента. И всичко ще се определя с оглед на местните избори, които предстоят в политическия ни календар.

В тази неяснота младите политолози успяват да намерят и нещо позитивно – политическата криза ще ни помогне да се развием като демокрация. „Това не е криза на парламентаризма, а на представителството, на партиите“, казва Симона. „И колкото и да е неприятно, може би е добре да преминем през този труден цикъл, за да излезем по-силни след това.“

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036