Да не забравяме духовното у човека – Кубрат Томов, независим кандидат за ВНС

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 45, 1990 г.
ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ ДУХОВНОТО У ЧОВЕКА
КУБРАТ ТОМОВ – НЕЗАВИСИМ КАНДИДАТ ЗА НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ ВЪВ ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ, ИЗДИГНАТ ОТ СТАРОЗАГОРСКОТО ДРУЖЕСТВО ПО ПСИХОТРОНИКА
И тъй като светът по отношение на екстрасенсите, иноземните и другите тайнства на живота е разделен на две – на едни, които приемат феномените, а други, които ги отричат, нищо чудно, че и по отношение на кандидатурата на учения енциклопедист Кубрат ТОМОВ да се появят две позиции – да бъде подкрепена или отхвърлена. И тъй като интересите на учения са най-вече в посока на човека, човекознанието, културологията, проблемите на творчеството и на бъдещето, любопитно е да разберем как те влизат в предизборната платформа на кандидата за Великото Народно събрание.
-Г-н Томов, какво изигра роля в издигането на Вашата кандидатура?
-Като дългогодишен лектор в дружество „Г. Кирков” от две години водя свободен курс по проблемите на творчеството и по общи проблеми на науката във фирмата „ДЗУ” в Стара Загора. Тук хората ме познават от моите лекционни обществени изяви, а така също и от телевизията. Създаденият в Стара Загора клон на дружеството по психотроника заедно с широката общественост ме проагитираха да се кандидатирам. Получих подобно предложение и от други партии обществени организации, но предпочетох независимата платформа, защото чрез нея, необвързан и пряко мога да служа на човека и държавата.
-Кои са основните моменти в нея?
-От една страна моята платформа е конкретно-исторически насочена към решаването на такива текущи въпроси и проблеми като преминаване на обществено-политическия живот към демокрация и плурализъм, превръщането на нашата държава в правова, за пазарна икономика, за извършване на реформи в такива важни области като образованието, здравеопазването и т.н. Тук вземам най-доброто от всички политически сили, като навсякъде включвам свои специфични нюанси.
Другата страна на моята платформа е стратегическата. Считам, че предложените от другите организации и партии платформи са лишени от подобен подход, от яснотата къде е човечеството, накъде се движи, какви са неговите перспективи в глобален мащаб от научна гледна точка. Без ориентация в стратегическите проблеми, ние няма да можем да решим правилно текущите. Става въпрос да се осъзнаят двата главни стратегически пътя към бъдещето. Първият е продължаване на водещото в сегашното развитие на човечеството, а именно – технологизация, технократизация, икономика, производство на материални блага, заедно с въпросите на културата, изкуството, образованието и пр. Този път, както показва целият исторически опит на човечеството, отново и отново възпроизвежда старите проблеми и трудности пред нас: социални несправедливост, злоупотреба с властта, преобладаване на частните интереси над обществените и над интересите на личността. Това е път, в който на човека се гледа главно като на телесно физическо същество. А еволюцията показва, че нейният път е от физическото към духовното развитие.
Втората алтернатива пред нас е формирането на нова култура, в която човекът става абсолютен център на всички планови социални дейности. Но човекът, като физическо и духовно същество, трябва да има възможност да задоволява своите физически нужди, за да може да се обърне към себе си, към своето себепознание, себеразвитие, към разгръщане на творческите си сили, към задоволяване на духовната потребност от познание на света и себе си, от докосване до красотата, добротата, нравственост, космическото и на насладата от тях. Илюзия е, че човекът трябва първо да решава материалните си проблеми, а после да се обърне към духовното. Напротив, обръщайки се към духовната култура, което в крайна сметка издига нравствения и творческия потенциал на личността, човекът много по-ефективно и бързо ще реши материалните си проблеми, без да гледа на тях като на цел и смисъл на живота, както е сега. Като казвам, че трябва да се формира нова култура посочвам и нейните три главни компонента.
ХХІ век започва след 10 години – той ще бъде век на човека, век на човекознанието, век на духовното в човека, т.е. в този век съзнанието ще управлява човека, а не битието ще управлява съзнанието.
Смятам, че краят на социалните несправедливости и революциите ще настъпи само с извършването на нравствен поврат, когато нравствените закони и норми ще бъдат господствуващи в поведението на хората и правителствата по пътя към обединението на човечеството. Без яснота по всичко това нашият изход от кризата ще бъде колеблив, непоследователен и ще пожертвуваме нови поколения напразно.
Всичко това бих желал да бъде включено в бъдещата ни конституция.
Въпросите зададе
Донка ЙОТОВА