Да паразитираш върху наивници или как БСП отново „спечелиха“ изборите

Калина Андролова:

Напоследък взе да ми харесва как Бойко Борисов търкаля стогодишната партия по паветата на София и я прави объркана и разногледа.

Мая Манолова беше посочена за кандидат на БСП преди Корнелия Нинова изобщо да схване за какво става дума. Дори само заради това трябва да си подаде оставката.

БСП ще продължи да губи, защото върхушката й е алармиращо бездарна. През последните 30-40 години демократичните общества напълно изчерпаха старите идеологически страсти. Заговори се дори за края на идеологията. Утопичната привлекателност на социалистическите идеи беше фатално разклатена още през 60-те години на миналия век, включително от хуманизирането на капитализма и възникването на т.нар. социална държава. Така че клишетата, които Корнелия и компанията й ръсят по партийните сбирки на БСП, са напълно безсмислени и дори комични. Банкрутът на сериозни политически идеи се оказа непреодолимо препятствие за върхушката на БСП. И вместо ръководството да се съсредоточни върху талантливо, интелигентно и находчиво обновяване на политическия профил на партията, то има фиксация да източи каквото може от стремително намаляващия й електорален ресурс. Нищо, че това ще струва пълното износване на БСП.

„Помните ли, когато казах, че след 5 минути започваме бомбардировката? Помните ли, когато заспах на аудиенцията си при папата? Такива бяха добрите стари времена“, така много сладурско ни развеселяваше Роналд Рейгън. Е, добрите стари времена отдавна са отминали. Но в БСП не са забелязали това. Новите времена на киноата, тротинетките, тероризма, заплахите за Европа, мигрантите, постматериализма и прочее изискват нови разговори. Но БСП продължава да общува със своите избиратели фалшиво. Функционерите й нямат ресурс да излязат от болното политическо клише, от празните партийни и досадно остарели разкази. Цялото политическо Бюро на БСП е като комедия от старите ленти – маниерите, естетиката, възгледите, намеренията, кампаниите, стратегиите и тактиките.

Често чувам от критици на ГЕРБ да казват как гербаджиите побеждават с манипулации и пр. Има една много съществена разлика между ГЕРБ и БСП. И тя е, че ГЕРБ е жива партия, чиито хора по места действат така, че да привличат избиратели. Борисов управлява партията си като корпоративна структура и изисква от партийните си играчи реални резултати. В най-големия жилищен комплекс на Хасково 80% от блоковете са санирани, структурата на ГЕРБ е невероятно жизнена, а Делян Добрев е един от най-талантливите функционери на ГЕРБ. Там няма балотаж. Бургас се превърна в неузнаваемо красив, чист и фантастично обновен европейски град. Димитър Николов е безспорното бижу на ГЕРБ. Там няма балотаж. В Стара Загора кметът Живко Тодоров от ГЕРБ също е уникално попадение – силно диалогичен, отворен, не прилага елементарен партиен остракизъм, работи с всички. Като противовес там БСП има напълно разбита организационна структура, пълна с противоречия, под самоволния контрол на деморализирания Драго Стойнев, който метафорично казано размахва тоягата и колекционира омрази срещу себе си. В Стара Загора балотаж няма. Всъщност ГЕРБ имат безупречно работещи структури по места. Действащи и търсещи хора. И не е вярно, че избирателите са глупави, както се опитват да ни внушават троловете на БСП. Много добре си спомням как изглеждаше Бургас по времето на бесепарската алкохолна находка Йоан Костадинов.

За сравнение, БСП е продължение на остатъците от БКП. Без значение колко некадърен е ръководителят на БСП, той има на разположение един дисциплиниран електорат. Така че борбата в БСП никога не е била истинска борба за избиратели. Винаги е била вътрешнопартийна борба за това чрез апаратни машинации да се остане на председателското място.

Това, че БСП е партия на остатъчното минало, събрано на кланов и родствен принцип, позволява на Корнелия Нинова да паразитира върху относително постоянен електорат, независимо от дефицита й на лидерски качества. Председателят на БСП е нещо като директор на държавно предприятие. Може да е непрекъснато губещо, но бездарникът кой знае защо си остава директор и дори му се дават грамоти, че е отличник. Корнелия прави груби грешки, девалвира и съсипва партията, но апаратните хватки на алчния кръг около нея й дават възможност да продължава. Тъй като БСП отдавна не са във властта, функционерите от върхушката на БСП източват възможния партиен ресурс през лични договорки по места с ГЕРБ и разкешват от рекет върху определени политически грешки на управляващите. Така доверените лица около Нинова трупат ползи на базата на предателство към партията, паразитирайки върху наивния бесепарски електорат. Дребни мошеничества (като например да издигнеш неизбираем кандидат) срещу дребни подаяния от някой умен кмет на ГЕРБ. Разбира се, това не е пътят към властта, а към перманентния провал. Но върхушката на БСП е арогантна и няма скрупули безочливо да мами избирателите си.

За мен остава истинска загадка кое задвижва решенията на избирателите на БСП. Лимбичният мозък у човека получава данни от външния свят и ги съхранява във вид на набор от негативни и позитивни събития. Имаме натрупване на знание за опасностите – огънят ще ни изгори, тигърът ще ни разкъса, от десетия етаж може да паднем и да се размажем и пр. Също така складираме и добрите емоции – например, помним слънчевите приключения в Сен Тропе или аромата на ябълка с канела в дома на баба. Примитивната лимбична система е създадена не да разсъждава, а да реагира на външните събития съобразно знанието за тях. Не може всеки път да си излъган и да пускаш отново бюлетината с чисто сърце. Разговаряла съм с много избиратели на БСП. Тези, които са в апарата на „Позитано“, гласуват прагматично и весело. Гласуват за личните си предимства. Тези, които не са, гласуват с ужасяващо отвращение, потиснати, намръщени и нещастни. Пишман „идеолозите“ на БСП като изумителната „политическа звезда“ Свиленски, спуснатият с парашут Драго Стойнев и вечният Киро Добрев не успяват да им предложат необходимите политически тези и знания, които да ги ентусиазират. Поначало електорат се отглежда и възпитава. Гласуването за БСП днес се оказва една ленивост на мисълта и деменция на действието, или обратното.

Организациите на БСП по места са толкова безхарактерни, толкова гладни (с извинение), толкова обезсърчени, че нямат никакъв ентусиазъм за борба с деспотичното и некомпетентно ръководство на Нинова. Никой не уважава Корнелия, всеки се възмущава от липсата й на компетентност и същевременно всички си мълчат. Бунтове в БСП няма и никога не е имало. Но БСП, която е единствената възможна опозиция срещу почти абсолютната власт на ГЕРБ, се унищожава методично. По този начин Корнелия Нинова практически спомага за възраждане на десницата (по-вдясно от ГЕРБ) или за раждане на нова модерна партия. Последното всъщност, бих казала, не е толкова лошо. Както казва един познат от ГЕРБ, апропо, много добър изборджия: „Нас Корнелия ни устройва!“

За да е силнa една държава, властта трябва да има коректив. Уви, БСП много се старае да бъде немощна и демодирана опозиция. Корнелия като политически стратег е завършена нула. Селекцията й на хора, които би трябвало да случват кампаниите, е поразително неадекватна. Очаквам на следващите парламентарни избори ГЕРБ да дръпне с още няколко процента над 7-те пред БСП, независимо какво казва „професионалната социология“. Причината е, че ръководството на БСП не забелязва промените, които са настъпили в политическата култура на света. Постмодерната политика създава нов вид граждани – много по-егоцентрични, по-пресметливи, по-прагматични, без особена привързаност към конкретни идеи или политически възгледи, по-свободни.

ГЕРБ непрекъснато печелят изборите, защото ползват най-ефективния подход – прагматичния. Избирателят трябва да има полза, за да гласува за някоя партия. Така както функционира ефективната икономическа система, задвижвана от капитала. Самите идеологии са възникнали от концепциите за евентуални ползи на определен сегмент от обществото при разпределянето на благата. Много западни анализатори считат, че постмодерните граждани изчисляват цената и изгодите на политическото си ангажиране и подкрепа. Разбира се, не в буквално парично измерение, а като част от прагматичната интелигентност да управляваш по-добре живота си.

Да ви припомня как една агенция отчете, че Мая Манолова води пред Фандъкова с 4%. „Вражеския“ на Борисов „Дневник“ нахъсано го разпространи в седмицата преди изборите. Стратегията нещо напълно абсурдно да се представя за възможно, е не само смешновата, но и вредна. Очаквам и този път Корнелия да плаши всички, че партията ще се разцепи, продаде, изтъргува, ако тя не остане председател.

В тази връзка се сещам за култовата фраза на Боб Хоуп: „Когато тя засвири, Стейнуей лично слиза да изтрие името си от пианото“. Толкова за качествата на Корнелия като политически стратег и ръководител на БСП. Тя не възражда БСП, както платени от нея социолози се опитват да обясняват от телевизионните екрани. Тя настойчиво маргинализира БСП. Амин!

infacto.bg