„Да снимаш невидимото“. Как се документира данъчен рай

Често в новинарския поток чуваме думата „офшорка“. А какво всъщност значи? Каква е връзката между офшорните зони, глобалната икономика и парите, които (не) влизат в една държава?

Паоло Уудс и Габриеле Галимберти са фотожурналисти, които в продължение на няколко години посещават множество офшорни зони. Искат да документират как изглежда в кадър разказът за ниски или никакви данъци, офшорно банкиране и екстремно богатство.

В стремежа си да го постигнат, те създават проекта „The Heavens“ (Небесата). Чрез обективите си осветляват една потайна и непозната за много хора система, каквато е тази за офшорните зони.

Резултатът от работата им може да се види в столичната галерия Синтезис до 15 юни. Изложбата беше открита в четвъртък.

„Цялата тази система е потайна. Като журналист когато искаш да я разследваш, тя прави всичко възможно, за да те спре. С Габриелe си дадохме сметка, че офшорната система е тясно свързана с глобалната икономика. Голяма част от тази система е всъщност легална“, каза Уудс пред Свободна Европа.

От американския щат Делауеър до Вирджинските острови, от Панама до Хонконг и Сингапур, офшорните зони са места за влагане на богатство с цел анонимност и избягване на финансовите закони на дадена държава.

Това включва не само преместване на пари и активи и избягване на данъци, а и създаването на правна структура в офшорна зона. Например фиктивна компания, чиито активи могат да бъдат различни – от произведения на изкуството до банкови сметки или имоти на различни места.

Предизвикателството да получиш достъп

Потайността е в основата на офшорната система. Уудс казва, че най-голямото предизвикателство за този проект е било да получат достъп до хората и инфраструктурата на тези места, които често се наричат „данъчен рай“ и предлагат анонимност на своите клиенти.

„Съществуването им не е морално, но е легално. Затова тази система прави всичко възможно да се популяризира във всяка една индустрия“, допълва той.

Разказва, че проектът е бил времеемък. През повечето време двамата с Галимберти се ангажират с проучвания и събиране на информация. Чакат доста, докато получат отговор дали изобщо ще могат да отидат на терен например в някой трезор, за да снимат.

„Беше изключително сложно. Изпълнението на проекта отне много време, защото да получиш достъп до тези места и институции е почти невъзможно. Много от тях ни отказаха, а други ни отпращаха веднага, щом пристигнем“, казва Уудс.

Разказва, че офшорните съоръжения са оборудвани с множество врати, всяка една от които може да се отвори с код за достъп или разчитане на ириса на окото. Вътрешен човек трябва да бъде с теб на всяка крачка.

Как функционират офшорните зони

Преди да се захванат с проекта „The Heavens“, Уудс и Галимберти знаят много малко за офшорните зони и начина, по който функционират. В началото смятат, че тези места са пълни с хора, които идват на остров с куфари, пълни с пари.

„Мислехме си, че отиваме в някой филм за Джеймс Бонд“, казва Уудс.

Най-голямото прозрение, което получават, е, че въпреки потайността им, офшорните зони са неразделна част от глобалната икономика. Научават, че тези места са неизбежни при сегашния модел на управление на големи компании.

Уудс разказва, че много инвеститори изискват от компаниите да не плащат данъци там, където правят бизнес. Налага им се да се осланят на сложни системи и начини, чрез които да избегнат данъците и именно това е ключовата роля на офшорните зони.

Допълва, че при едно от посещенията им на Британските Вирджински острови (БВИ), е трябвало да проведат важно интервю с човек, който стои на върха на инвестиционните фондове там. В рамките на разговора е трябвало да разберат как функционира финансовата система на БВИ.

„Отидохме с няколко камери. Някой се обади и каза, че работим за Международния консорциум за разследваща журналистика (ICIJ) и човекът отказа да говори с нас. Ние не работим за ICIJ“, допълва той.

Но предвиденият разговор така и не се случва.

Невидимите вреди

Проектът цели да стимулира хората да се замислят за съществуването на офшорните зони и моралните въпроси, до които те водят.

Според Уудс и Галимберти офшорните зони, макар и легални, позволяват на хора и корпорации да избегнат финансовите си отговорности към обществото, като изнесат богатството си. Неслучайно тези дестинации често се свързват с пране на пари или укриване на данъци.

Това води до по-малко пари за здравеопазване, образование и всякакъв друг вид разходи, които са важни за държавите, казват авторите на изложбата.

Това обаче не е толкова очевидно за обикновения човек.

„Когато видиш снимка на умиращо дете по време на война, разбираш колко жестока е тя. За много хора е трудно да разберат последствията от офшорните зони, защото няма как да ги видят с очите си“, казва той.

„Истинският въпрос тук е как можеш да снимаш невидимото“, допълва Уудс.

Уудс и Галимберти се опитват чрез снимките си да покажат една сложна за разбиране тема, защото искат хората да се почувстват свързани с нея.

Какъв е приносът на проекта

Според Уудс законодателството на различните държави се проваля, защото позволява съществуването на офшорни зони и пестенето на огромни суми от данъци. За него тези спестени пари са един вид откраднати от хората.

„Фактът, че офшорните зони са легални, не ги прави морално правилни. В някои страни има смъртна присъда. Преди векове робството също е било законно. Това, че нещо е легално, не означава, че то е в полза на обществото“, казва той.

Тишината работи в полза на този, който има какво да крие. Затова Уудс вярва, че проект като „The Heavens“ може да има въздействие.

„Работата ни е капка в океана, но единственият начин да променим офшорната система е като говорим за нея. Хората трябва да осъзнаят, че са нейни жертви“, казва той.

Според Уудс възможността законодателството в различните държави да се промени е в ръцете на хората и политиците, които те избират.

Пред Свободна Европа той споделя, че проектът им започва през 2015 г. Това, че близо десет години по-късно Уудс и Галимберти продължават да разказват за него, говори достатъчно.