Да стигнем до руснаците: Никой не е толкова глух, колкото тези, които не искат да чуят

Надпис „Не на война“, издълбан в леда на река Мойка в Санкт Петербург. На снимката се вижда как руски общински служители се опитват да скрият думите в леда. Снимка: Eilish Hart чрез Twitter.

Представете си държава, която отрича, че има амбициите да завладее съседна страна; представете си, че твърди това, дори когато армиите ѝ се струпват на границата; в същото време си представете, че подкрепяни от държавата експерти обсъждат как да се осъществи инвазията, която според вас няма да се случи. Представете си, че вярвате в двете противоречиви идеи едновременно.

Не е нужно да си го представяте – това е Русия на Владимир Путин и подчертава колко трудно ще бъде да се достигне до обикновените руснаци, които се хранят с такава пропаганда и които нямат достъп до алтернативни доклади, основани на факти, и да бъдат убедени, че хората в Кремъл лъжат и ги използват цинично. Това е точно „1984“ на Джордж Оруел, където от гражданите се изисква да практикуват двойно мислене, приемане на неистината и противоречието.

За останалата част от света, три седмици след като Путин започна кървавата си, но крайно некомпетентна инвазия в Украйна, е очевидно, че руската агресия се радва на ограничен успех. След като некомпетентно се опита да отрази военната техника на Запада – да се придвижва бързо и дръзко, за да завземе ключови точки – сега руската армия некомпетентно се опитва да обкръжи Киев, докато взривява други градове. Досега нито един от 20-те най-големи града в Украйна не се е предал, пише Ксения Кирилова, анализатор, който се занимава с руското общество, манталитет, пропаганда и външна политика, в анализ за CEРA.

Сега е изключително трудно да се общува с руснаците и въпреки това никога не е било по-важно по време на 22-годишното управление на Путин. Основният проблем, както отбелязват американските експерти, е информационната блокада, състояща се в пълното блокиране на източниците на обективна информация, включително независимите медии и социалните мрежи.

На пръв поглед има два други проблема. От една страна, налице е огромна машина за репресии, включително закон, предвиждащ затвор до 15 години за „създаване и разпространение на фалшиви новини“ за действията на руските въоръжени сили. От друга страна, налице е безпрецедентна пропаганда, целяща да убеди населението в „необходимостта“ и неизбежността на войната. Говорителите на правителството активно прибягват до фалшиви новини, твърдейки например, че Украйна създава ядрени и биологични оръжия.

Но има и други, по-дълбоки причини за това, че мнозинството руснаци са толкова лесно манипулируеми от подобна пропаганда и дори, по оценка на независими социолози, активно или пасивно подкрепят войната. Поне през последните осем години руснаците живеят в един илюзорен свят, създаден от пропагандата, и той обхваща много повече от историите за „украинските фашисти“ и „геноцида над рускоговорящите“.

Това е свят, в който целият Запад мрази Русия заради самия факт на нейното съществуване, мечтае да я унищожи и ще преследва целта си независимо от поведението на Кремъл. Дейността на руските олигарси и корумпирани чиновници, (които безсрамно разграбват страната), е представяна като форма на „западно иго“, а неспособността на руските власти да създават ефективно производство или да развиват наука – като следствие от „вражески интриги„.

Всички действия на Украйна или на Запада, които са естествено следствие от агресията му спрямо самата Русия, се изваждат от контекста и се представят като илюстрация на „глобалния сблъсък на цивилизациите“ – война, която трябва да се води до пълното унищожаване на врага. Това не означава, че всички руснаци се придържат към радикалната „евразийска“ идеология и мечтаят за глобално преструктуриране на света. Точно обратното; такива възгледи има само едно радикализирано, страстно малцинство, но постоянният информационен фон на омразата влияе на подсъзнанието на хората и има своите последствия.

Първо, мнозинството от руснаците започват да приемат доста дивашки идеи за норма и престават да се замислят за своята ненормалност. Така например през януари, наред с мантрите на руските официални лица, че „Русия няма да нахлуе в Украйна“, по кремълските телевизионни канали открито се обсъждаха подробности за евентуално превземане на Украйна, а избягали украински политици, които живееха в Москва, не се притесняваха да споменават открито тези сценарии. Първият заместник на комисията по отбрана към Госдумата Алексей Журавлев в ефира на централния телевизионен канал говореше за това как Русия ще „унищожи напълно и Европа, и Америка“, като постоянно преплиташе речта си с нецензурни изрази и обиди. Това се случи повече от месец, преди Русия да провокира ескалацията си в Донбас на 18-20 февруари.

Много малко са държавите, в които висши политици и журналисти открито обсъждат заличаването на съседна държава или дори вероятността от ядрена атака в подкрепа на агресивна политика. За руските неспециалисти обаче подобни неща са се превърнали практически в норма. Руснаците дотолкова са свикнали с тях, че не виждат логичното противоречие в подобна пропаганда между декларациите за „миролюбива Русия“ и „необходимостта“ от война. Не става въпрос за липса на информация, а за нейното неадекватно възприемане. Съответно руснаците, свикнали да живеят в този агресивен милитаристичен свят, са сигурни, че Западът мисли по същия начин, и просто не могат да си представят нещо различно.

Второ, пребиваването в такъв илюзорен свят създава съответните очаквания. Ксения Кирилова вече отбеляза в друг свои анализ, че нарастването на популярността на съветския диктатор Йосиф Сталин в Русия отразява общественото желание за справедливост, суверенитет, силен лидер и военна защита срещу „вражеско обкръжение“. До пълномащабното нахлуване в Украйна Владимир Путин все по-малко съответстваше на това желание, но след него той отново облече образа на „защитник“ и „воин за суверенитет“.

Бившият ръководител на петролната компания „Юкос“ и бивш политически затворник Михаил Ходорковски, днес един от членовете на наскоро създадения Антивоенен комитет на Русия, описва последиците от тези условия като „Стокхолмски синдром“.

„Налице е информация, че украинският народ няма да воюва с Русия, а че ние сме във война с украинския народ. Очевидно е, че Украйна е толкова слаба в сравнение с Русия, че тя никога не е възнамерявала да я нападне, а НАТО днес не смее да се намеси, страхувайки се от ядрена война. Но руснаците все още не са в състояние да чуят логични аргументи“, каза той в интервю.

Според него демонстрирането на слабостта на източника на този синдром – Путин и неговата армия – може да повлияе на хората повече от рационалните аргументи.

„Виждаме, че руската армия е слаба и дори украинската армия, която не е най-силната в Европа, успешно ѝ се противопоставя. Освен това хората могат да възприемат обективни материали за конкретните ужаси и трагедии, които войната е донесла на украинците. Западните журналисти и режисьори показват доста добре човешката катастрофа. Човешкото страдание е интернационално и изглежда еднакво навсякъде по света“, каза той.

Независими социолози стигат до подобни изводи въз основа на анализ на руския сегмент на социалните мрежи. Според техните данни повече от половината потребители подкрепят войната, но повече от 30% от руснаците изразяват симпатии към украинците. В същото време тези, които вярват на държавната пропаганда, са твърдо убедени, че руските сили не извършват военни престъпления и се държат адекватно.

Американските експерти съвсем правилно предлагат да се използват лидери на общественото мнение и съобщения от интернет потребители, които са в пряк контакт с руснаците. Но също така е важно да се определи какъв вид послания те ще могат да чуят. Както вече беше споменато, това могат да бъдат съобщения за слабостта на техния илюзорен „защитник“, доказателства за човешка мъка, както и опити да погледнат отвън на собствената си пропаганда и на неприкритата агресия, чийто източник е Русия.

Може би тогава жителите на Русия ще успеят да разберат, че хората, които разпалват войни от шовинистични и имперски подбуди, не се спират пред това да удавят в кръв други държави. В крайна сметка ужасът и смъртта, които Кремъл носи на Украйна, неизбежно рано или късно ще бъдат отразени и в Руската федерация.

https://www.investor.bg/