Сексуалното насилие е сред най-тежките престъпления на руската армия след пълномащабното ѝ нахлуване в Украйна, но за него се говори по-малко на фона на хилядите убити и ранени.
Точният брой на случаите е трудно да бъде изчислен – насилието продължава в окупираните територии, част от жертвите може вече да са загубили живота си, а други мълчат. След освобождаването на някои региони нови и нови случаи излизат наяве.
По данни на Главната прокуратура в Киев стотици хора са преживели сексуално насилие и са се обърнали към правоприлагащите органи, но само 155 от тях са се съгласили да заведат дела и да свидетелстват. Преобладаващата част от делата са за насилие над жени – 106 случая. Други 38 са срещу мъже, има и 11 случая с непълнолетни.
В някои от случаите, в които се прилагат мъчения, целта на насилниците е жените повече да не могат да имат деца, в други са изнасилвани съпруги, дъщери и сестри на украински военни като зловещ „поздрав“.
Currеnt time разказва с какво се сблъскват украинските жертви на сексуално насилие, кой им помага и как властите разследват подобни случаи. Макар и много трудно и много малко, все пак някои от насилниците са заловени и осъдени.
Заради мащаба на случващото се през септември 2022 г. по инициатива на украинския главен прокурор Андрей Костин беше създадена специална Служба за разследване на военни престъпления, свързани със сексуално насилие. Начело е прокурор Ирина Диденко.
Тя казва, че една от жертвите е изнасилвана от петима-шестима руснаци в продължение на 30 дни. След случаите има групово изнасилване на 83-годишна жена, на 4-годишно дете, на 12-годишно момиче, което забременява.
„Тези факти са достатъчни, за да предизвикат шок“, казва Диденко.
Има и случаи, в които в едно семейство са били насилени повече от един човек – например майка и дете.
Когато руснаците разбрали за ориентацията му, го изнасилвали в продължение на осем часа.
„Сред жертвите има и един открит гей. Когато руснаците разбрали за ориентацията му, го изнасилвали в продължение на осем часа“, разказва прокурорката.
Действията на руската армия имат признаци на геноцид, казва Кристина Кит – ръководител на Асоциацията на жените адвокати в Украйна „Юрфем“. Според нея в някои случаи руските военнослужещи използват сексуално насилие, за да гарантират, че жертвите никога повече няма да имат деца, „а украинците ще престанат да съществуват като нация“.
„Трябва да се проследи веригата от мотиви и действия на руските военни и постоянно да се подчертава, че това не са просто изолирани случаи на изнасилване“, допълва Кит.
Катерина Бороздина – зам.-председател на неправителствената организация „Ла Страда-Украйна“, казва, че ако жена или мъж се съгласи на сексуален контакт или дори се съблече пред войници, тези действия също представляват сексуално насилие, защото мълчаливото съгласие не се счита за доброволно, ако е дадено под натиск, заплахи и физическо насилие.
По данни на прокуратурата най-голям брой случаи на насилие са регистрирани в областите Киев и Херсон. В Херсонска област има най-много случаи на сексуално насилие срещу мъже – от цяла Украйна прокурорите са внесли в съда 38 дела за насилие срещу мъже, 37 от които са от този регион.
След освобождаването на тези територии там са открити помещения за мъчения. Подобни стаи са създадени и в други окупирани райони.
Според Диденко сексуалното насилие е толкова широко разпространено, защото се случва с разрешението на руското военното ръководство.
След освобождаването на населените места прокурори, следователи и психолози започват работа на място. Те общуват с жертвите, помагат им да получат помощ и събират доказателства и свидетелски показания.
След приключване на разследването прокурорите подават жалба в съда, ако жертвите желаят това. След това те се насърчават да се евакуират в приюти в Западна Украйна или в чужбина, за да могат бързо да получат психологическа и медицинска помощ и да се чувстват в безопасност.
„В освободения район пристига специално оборудван автомобил, чийто шофьор зависи от пола на пострадалия, с него пътува и психолог“, казва Диденко.
„След прегледа и събирането на доказателства хората могат да бъдат евакуирани, дори заедно с домашните си любимци“.
Според нея състоянието на жертвите варира от близко до самоубийство до стабилно. Психолозите и психиатрите го оценяват съвместно и предписват конкретни курсове на терапия и, ако е нужно, медикаменти.
„Дори в мирно време е трудно за хората да съобщават за изнасилвания, какво да кажем, ако престъпленията се извършват от врага по време на война. 155 души са се съгласили да влязат в наказателно производство, но броят на жертвите е многократно по-голям“, казва Диденко, която разчита много на психолозите да помогнат на жертвите да разкажат какво са преживели.
„Техните истории са нашето оръжие. Сигурна съм, че рано или късно те ще имат смелостта да дадат показания“, добавя прокурорката.
Но сега, заради чувството на страх и срам, притеснението от публичност и осъждане, намирайки се във временно окупираните територии, голям брой жертви не търсят правна помощ, казва още Бороздина.
За такива случаи нейната организация „Ла Страда-Украйна“ и прокуратурата са пуснали анонимен чат-бот в Telegram за жертви на сексуално насилие, свързано с войната. Чрез него те могат да разказват за преживяното поверително.
Мариана Зис, клиничен психотерапевт от Унгария, казва, че сексуалното насилие е травма не само за жертвата, но и за поколенията.
Те не просто изнасилват конкретна жена, а жената на друг мъж, на друга нация.
По думите ѝ това, което отличава насилието по време на война, е колективният характер. От свидетелства на агресорите се чува, че те не просто изнасилват конкретна жена, а жената на друг мъж, на друга нация.
„Те се опитват да унизят друга нация чрез тялото на една жена“, обяснява тя.
Според опита ѝ тези, които са преминали през тези ужасяващи събития, страдат най-много от това и то е послание към всички жени и мъже в Украйна.
Според психиатрите когато изнасилването се случва по време на война, травматичното преживяване включва не само унижение, но и осъзнаването, че така наречените мрежи за семейна и социална подкрепа също са изложени на риск. Това намалява надеждата за завръщане към нормален живот, дори ако се измъкнат от ситуацията на насилие.
Още през май 2022 г. украинският президент Володимир Зеленски променя закона за безплатната правна помощ. Сега той се прилага за хора, които нямат гражданство и документи за самоличност, лица, преживели престъпления срещу сексуалната свобода, изтезания или злоупотреби по време на война.
На държавно ниво се обсъжда и необходимостта от изплащане на временни компенсации за такива жертви на сексуално насилие.
В първите дни след изнасилването е изключително важно жертвата да има достъп до лекарства, които предотвратяват бременност или полово предавани инфекции. За това много благотворителни организации, както в Украйна, така и извън нея, редовно изпращат специални комплекти за оказване на такава първа помощ.
Например от „Жени помагат на жени“ участват в набирането на средства за такива комплекти заедно с украинско-израелската „Паляница“ и базираната в Берлин „Украински автобус на солидарността“. Само през първата половина на 2022 г. за тези комплекти са събрани около 25 000 долара. Един от тях съдържа освен лекарства, включително за постконтактна профилактика на ХИВ, тест за бременност и антибиотици. На Украйна са предадени над 10 000 такива.
„В зависимост от производителя, понякога те включват и специална бланка за съдебномедицинска експертиза, за да могат жените да документират правилно сексуалното насилие“, казва Кинга Йелинска,ръководител на „Жени помагат на жени“.
Подобна инициатива е организирана и от беларуските феминистки активисти GIRLS POWER BELARUS заедно с фонда за медицинска солидарност #BMSF и фонда за солидарност на беларуската опозиция BYSOL. Те са събрали повече от 60 000 евро.
Правозащитниците разказват за проблем, с който се сблъскват. След нахлуването на Русия в Украйна повече от 8 милиона души са избягали от страната. Много от жертвите на сексуално насилие са станали част от онези до 1,5 милиона бежанци, които са се спасили в Полша. Тези, които са забременели при изнасилването обаче, имат лошия късмет да са в страна, в която има почти пълна забрана на абортите.
Ето защо повечето разчитат на помощта на доброволчески организации, които понякога трябва да работят анонимно заради преследване от страна на властите. Една от тях е феминистката мрежа „Аборти без граници“. Тя съобщава, че повече от 2700 украинки са се обърнали към тях за помощ при аборт, макар някои от тях да не са преживели сексуално насилие.
Молбите за помощ при аборт са започнали да постъпват още от първата седмица след пълномащабната инвазия, но пикът е бил в периода след освобождаването на Киевска област. По това време са получавали по пет на ден.
Ако е необходимо, правозащитници помагат с аборт в държава, където това е законно. Една от тези организации е Ciocia Basia със седалище в Германия. От началото на войната тя е помогнала на поне 10 жени от Украйна да прекъснат бременността си.
Опитваме се да изясним, че властите нанасят повече вреди, като не разрешават абортите.
„Хората от Украйна идват в Полша и се оказват в задънена улица. Опитваме се да изясним, че властите нанасят повече вреди, като не разрешават абортите. За съжаление, поради тази причина миналата година три жени починаха в болници, където е трябвало да им бъде оказана помощ“, казва още Йелинска.
Тя знае за случай на украинка, която не е била информирана, че плодът, който носи, е без глава.
„Съжалявам, но е невъзможно да си направиш ултразвук и да не го забележиш. Така че дори лекарите невинаги са съюзници“, допълва правозащитничката.
Тя казва, че са подложени на постоянен натиск от групи против абортите и държавни институции, включително със съдебно дело срещу нейна колежка, което определя като политическо.
Към февруари 2023 г. около 35 000 украински бежанци остават регистрирани в Унгария, но според ООН около 250 000 може би все още се намират в страната.
Фондация „Корделия“ от близо 30 години помага на бежанци, преживели изтезания и насилие във военни конфликти. От февруари 2022 г. досега 737 украински граждани, някои от които преживели сексуално насилие, са се обърнали за помощ, казва основателката на организацията проф. Лила Харди.
„Те често изпитват тревожност, депресия, загуба на енергия и мотивация, различни нарушения на съня с кошмари, повишена раздразнителност, различни прояви на гняв и отчуждение“, казва тя.
Мнозина се опитват да се справят като работят повече, за да „не мислят за миналото“, други се фокусират върху децата си, трети искат да се приберат у дома и да правят планове за по-добро бъдеще.
Помага дори Унгарската асоциация на хипнотерапевтите.
Литва също е съпричастна. Lygiai – малка феминистка организация, помага на жертви на сексуално насилие. Основателката и директорка Реда Юрелиавичуте разказва, че редовно изпращат лекарства за ранен аборт и тестове за бременност.
Тогава бяхме много изненадани, че сексуалното насилие вече е започнало – случи се толкова бързо.
„Още през втората седмица на войната ни помолиха да изпратим тестове за бременност. Тогава бяхме много изненадани, че сексуалното насилие вече е започнало – случи се толкова бързо“, добавя тя.
По това време големите хуманитарни организации като Червения кръст изпращат много малко, затова, когато събират първата си пратка, се оказа, че са изкупили почти всички хапчета за аборт в страната. Преди това просто не е имало такова търсене.
Заедно с колегите си организират и кампания за мобилни гинекологични болници. Събират 300 000 евро, достатъчни за три такива. Те са закупени от Испания и две от тях са предадени още през лятото на украинските градове Лвов и Волин, а третата скоро ще бъде изпратена в Херсон.
Докато едни помагат на жертвите, други се опитват да открият и накажат насилниците. При активни военни действия обаче е много трудно да бъдат издирени конкретни извършители и изправени пред съда. Все пак това е възможно в отделни случаи.
От началото на войната украинските прокурори са успели да идентифицират поне седем руски войници, за които се твърди, че са участвали в сексуално насилие. Всички те са привлечени като обвиняеми като заподозрени в убийство, нарушаване на обичаите на войната или извършване на престъпления от група лица по предварителен сговор.
Междувременно са внесени обвинителни актове срещу двама руски военнослужещи. През ноември 2022 г. Новозаводският районен съд в Чернигов осъжда Р. Р. Кулиев и А. Чудин съответно на 12 и 10 години затвор за многократни опити за изнасилване на непълнолетна и смъртни заплахи.
„През март 2022 г. Кулиев, пребивавайки в едно от селата в Черниговска област, многократно се е опитал да изнасили непълнолетна местна жителка, ударил я е с оръжие по главата и я е душил“, се казва в съобщение на прокуратурата. – „Освен това той многократно е наранявал брат ѝ и го е сплашвал с изстрели от огнестрелно оръжие“.
„Сексуалното насилие по време на война е нарушение на правата на човека. Ето защо можем уверено да говорим за обезщетения в бъдеще, тъй като този вид престъпления са изключително вредни за психическото и физическото здраве“, казва още Катерина Бороздина.
ЕС, Великобритания и САЩ също помагат на Украйна да разследва военни престъпления, включително със сексуален характер. Чуждестранните партньори на Киев работят в координация с Международния наказателен съд в Хага за създаване на специален трибунал за преследване и наказване на военни престъпления.
„Сигурни сме, че е напълно реалистично да бъдат наказани отговорните лица“, казва прокурор Ирина Диденко. – „Нашите партньори от „Юрфем“ ни помагат да пишем стратегически документи, тъй като украинският опит е уникален. Разработваме собствени методологии, а след това ги интегрираме и адаптираме към международните реалности“.
Според Кристина Кит, въпреки че войната възпрепятства събирането на доказателства, е възможно да се идентифицират командири и конкретни военнослужещи. Въпреки че нито една от страните все още не е обявила война, от гледна точка на международното право в Украйна става въпрос за международен въоръжен конфликт. Следователно в този случай се прилагат всички норми на международното право.
Всяка жертва има различно разбиране за справедливост. Някои искат насилниците да бъдат арестувани и осъдени. Други – обезщетение под формата на рехабилитация или медицинска социална помощ от държавата. Трети – гаранция за неповтаряне на престъплението.
„Можем да осигурим такава форма на обезщетение, когато изправим извършителите пред съда и ги накажем“, добавя Кит.