Сузо Чеки д’Амико е родена на 21 юли 1914 в Рим. Отива си от този свят на 31 юли 2010-та пак в италианската столица. Киносценаристка, един от видните кинематографи на XX век.
Сузо е отраснала в артистично семейство. Дебютният й сценарий е на филма „Моят син професор“ на режисьора Ренато Кастелани (1946), но в голямото кино влиза през 1948 година, когато излиза ключовата лента на италианския неореализъм „Крадци на велосипеди“ на Виторио де Сика.
Следващата година френският режисьор Рене Клеман заснема по сценарий на Сузо Чеки д’Амико превърналият се в явление филм „Под стените на Малапага“.
Три години по-късно с филма „Най-красивата“ започва дългото и плодотворно сътрудничество между сценаристката и режисьора Лукино Висконти. Двамата работят заедно върху филмите „Чувство“ (1954, по Камило Бойто), „Бели Нощи“ (1957, по Достоевски), „Роко и неговите братя“ (1960, по Джовани Тестори), „Гепардът“ (1963, по Джузепе Томази ди Лампедуза), „Чужденецът“ (1967, по Альберу Камю), „Лудвиг“ (1972), „Семеен портрет в интериор“ (1974), „Невинният“ (1976, по Габриел д’Анунцио).
Сузо Чекки д’Амико е сътрудничила и с други водещи италиански режисьори от периода на неореализма –Микеланджело Антониони, Франческо Рози, Марио Моничели. Работила е също така с Алберто Латуада, Валерио Дзурлини, Франко Дзефирели, Луиджи Коменчини, Дерек Джармен, Михалис Какояни, Мартин Скорсезе, Никита Михалков и други.
Както ЗАРАТА писа, Д’Амико е авторка на либретото на операта на Нино Рота „Двамата свенливци (I due timidi) – през 1950 година. Нейни са колоритните устни мемоари Storie di cinema (e d’altro) (1996), записани от внучката й Маргарита д’Амико.
През 1994 година Сузо Чеки д’Амико е удостоена с почетен приз „Златен лъв“ на кинофестивала във Венеция – за високия й принос в кинематографията.
Лекоатлетът Тихомир Иванов от СКЛА Берое е Спортист на Стара Загора за 2024 година,…