ОТ ДЕВЕТ КЛАДЕНЕЦА ВОДА НОСИ

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 52, 1991 г.
ОТ ДЕВЕТ КЛАДЕНЕЦА ВОДА НОСИ
Стига с това Обручище – навярно ще Ви кажат от ДФ „Водоснабдяване“, ако ги попитате има ли вода в това село. Но единадесет денонощия телефоните загряха не защото не „пиха“ вода, както жителите на селото, а защото не ги остави на мира кметът Димо Павлов. Авария, недостиг на водата, подавана още от Нова Загора, а това село седнали да искат режим на водата, тази претенция те си я позволяват не за да знаят кога ще им я спират, а за това кога все пак ще я пуснат. Преди години беше изготвен проект за водоснабдяването на комплекса „Марица-изток“ от село Червенаково, Сливенско, като се предвиждаше и водоснабдяването на селищата наоколо. Цената на замисъла беше 36 милиона лева. Да оставим въпроса, че изграждането на водопровода не е завършено и че вода до комплекса след Обручище трудно стига. Там е работата, че и в Обручище вода няма. Къде се губи – дали в лабиринтите на технически неизправности, или в организационната неуреденост, това месеци наред временната ИК на ОбНС – Гълъбово, се опитва да установи. Обиколният водопровод в Обручище, който трябваше да замени стария, минаващ през селото и както е записано в не един протокол, „е замърсен вследствие на просмукване на пепелина“, трябваше да бъде завършен до 30 март. Монтажната част наистина е приключила, групата на ДФ „Водоснабдяване“ в Гълъбово изолира каквото може от тръбопровода, хлорира, но отново доколкото можа и толкова. Водопроводът работи, не може и да се мисли за връщане към експлоатация на стария, но можем ли да си позволим безразсъдството при толкова развихрящи се епидемии да ползваме питейна вода от тръбопровод, който не е предаден официално за експлоатация. Ако включим в сметката и факта, че в старата водопроводна мрежа на Обручище има няколко основни пропуски /откъдето са изтекли тонове вода, а и тя вече е достатъчно скъпа, пък и все пишем и се оплакваме от липсата й/, повече от ясно е, нужни са мерки. Не работи катодната мрежа на водопровода, което ще доведе до бързата му амортизация, а той струва 600 000 лева по миналогодишни цени… Сега само един кладенец за водоснабдяването на едно селище струва от порядъка на 18-60 хиляди лева според специалистите. Да оставим факта, че и двете реки, течащи в селото, са замърсени от промишлените отпадъци на ТЕЦ „Димо Дичев“, а какви са качествата на подпочвените води, никой не знае. В река Соколица затлачването от пепелина е достигнало 400 000 кубически метра по предварителни изчисления. От няколко месеца започна почистването на реката с инвестициите на ТЕЦ „Димо Дичев“, като при съставянето на програмата се предвиждаше то да струва 6-7 милиона лева. Техническият водопровод има неблагоприятно съседство с река Кумлия и там, където трасето все още не е възстановено, вече се е превърнало в блато. Двеста и осемдесет декара от най-плодородната земя на селото сега е обиталище на земноводните, а за окончателното завършване на проекта са необходими 8000 лева капитални средства, от които 2000 лева за рекултивация. Преди години селото си имаше над 50 чешми от естествени водоизточници, но сега само една-две едва капят, също като бюджета на кметството. Но без вода може ли?
Петя НИКОЛОВА