Дежурният редактор коментира термина „информационно затъмнение“

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 57, 1990 г.
ДЕЖУРНИЯТ РЕДАКТОР КОМЕНТИРА
В последно време по различни поводи се употребява термина „информационно затъмнение”. На някого може да се стори странно, но аз лично не съм живял информационно затъмнен. Защо? Аз, а и всички, които щем-нещем се намираме и формираме под влиянието на масмедиите, знаехме всичко или почти всичко за грандиозните политически и икономически успехи на страните на „реални социализъм”. Всичко или почти всичко за работническото и комунистическото движение в западния свят. Всичко или почти всичко за това, как се провалят мирните инициативи на различни военни, крупни маневри. Не бяха, а и не групировки след поредните им са малки познанията ни за поскъпването примерно на салама във Франция или за броя на абортите в Зимбабве.
През последните години особено чувствителни станаха рецепторите на българските масмедии на темата „екология”. Но веднага ще направим едно уточнение. Става дума за тази екология, която касаеше изсичането на горите в Амазония, петролните петна в океана около Шейселските острови, топенето на ледовете около Гренландия, киселинните дъждове над Рур или отровените води на Рейн…
А у нас, как се гледаше на тази „тема”, би попитал някой наивник. У нас, поне до 10 ноември, този проблем „не стоеше с такава острота” и решаването му в повече случаи стоеше на ниво „обсъждане”. А смело може да се каже, че в областта на природозащитата ние имаме едни от най-добрите закони, които обаче в повече случаи оставаха на книга.
И така, ние, които общо взето знаем за доста неща, които стават по света, не знаехме почти нищо за отровеното Пловдивско поле, за ужасния смог над Перник и китното някога село Златна Панега, за „Долината на голямата химия”, както в малко глуповат захлас наричахме Девня, за отровения въздух над Кърджали. Само на ухо си шушукахме, впрочем това шушукане бе единствената форма на протест за мнозинството, за русенския кошмар, за смелостта на Нешка и т.н.
Преди години един наше колега се беше разтичал да търси виновника за натравяне водите на Тунджа, причинило смъртта на риби, жаби, змии, насекоми. Намери го, но впоследствие му бе намекнато, че ако го напише и публикува, това ще злепостави някои хора… и материалът остана в папките!
Още нещо. Поставям с цялата му сериозност въпроса „Какво става в и около старозагорския Химкомбинат, една от поредните „гордости на голямата химия”? Толкова ли е безобидна жълтата „лисича опашка”, над която и поле не може да прехвръкне? Толкова ли е „дълбочинно” производството на капролактам? Къде отиват остатъчните химически продукти от технологичния процес? Нормално ли е обгазяването в цеховете, където работят хиляди хора? Какво е състоянието на почвата, водата и въздуха в селата Преславен, Дълбоки, Колена, Калитиново, горно Ботево, Стамово, Могила. Каква е заболеваемостта сред населението им? Поставям тези тревожни въпроси с очакването, че експертите от РИОПС, ХЕИ, Окръжната болница и НС „Екогласност” най-после ще погледнат на изток от Стара Загора. Все пак Калитиново е по-близо от Аляска!