Дежурният редактор коментира

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 85, 1990 г.
Дежурният редактор коментира
Все повече добива гражданственост мнението, че програмата на Андрей Луканов може да бъде реализирана само ако се подкрепи от целия български народ. И това сигурно е така – щом в това ни уверяват и експерти, и лидери на различните политически сили. Но на практика би ли могло да се стигне до такова единение – щом като в същото време фактите сочат, че обществото ни продължава да се поляризира? Ножицата между имащите и нямащите все повече се разтваря, макар че джобовете ни всички ни неудържимо олекват. При това сегашната ситуация на пазара предполага всевъзможно неконтролируеми действия. Едни подкрепят купоните, други са на мнение, че това е команден метод, рецидив на военния комунизъм, който бие не по причините, а по следствията, поради което си е безсмислено хабене на време, защото това не са мерки, които ще доведат до стабилизиране на икономиката. В същото време цените хаотично растат, чувствува се нуждата от държавна намеса, защото расте и тревогата за това как ще прекараме студената и гладна зима… А навсякъде край нас се шири спекула, недобросъвестност и отприщен егоизъм. „Няма!“ – размахва ръце безочлив магазинер и в очите ни лъже, защото – оказа се! – под рафта на държавния магазин той крие държавна стока, с която безнаказано се облагодетелствува. Директор на училище, най-сетне добил властта „демократично“ да решава сам кадровите въпроси в повереното му учреждение, безцеремонно се саморазправя с неудобни нему хора. Инфантилна журналистка застава пред радиомикрофона и оплюва довчерашните си колеги, като с фриволни политически импровизации компенсира своята професионална посредственост. Закоравял бюрократ, облагодетелствуван от безплодните дебати в парламента, продължава да налива масло в скърцащата машина на старата система. Дългогодишен тоталитарчик с лекотата на факир развързва кесия от напъни да убеждава околните колко той е безгрешен… А в това време многострадална България чака. Чака земята. Чакат безстопанствените и разлюбени заводи. Чакат стотици нерешени проблеми, защото в икономиката има обективни закони и на вратата ни чукат промени, които ще стават независимо от това коя политическа сила управлява…. Как ще се стигне до това? С мимикрия? С нагаждачество? С реални реформи? С милостиня отвън?… Едно е безспорно и то трябва да се проумее от всички: че скъпият залог в темелите на новото демократично общество несъмнено ще бъде преди всичко наш, български!