Дежурният редактор коментира

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 89, 1990 г.
ДЕЖУРНИЯТ РЕДАКТОР КОМЕНТИРА
През тази седмица ще се навърши точно една година от датата, превърнала се в символ на радостта и надеждите на всички ни от промяната. Днес, обаче сме длъжни да си признаем, че нито радостта, нито надеждите са толкова много. И с всеки изминал ден те все повече намаляват. Все по-често вместо тях по лицата на хората може да се прочете униние и безразличие или ожесточение и омраза на един срещу други. Една тъжна равносметка, която сме длъжни да направим. Причини за нея има , виновни – също. Само дано не пропилеем още една година за тяхното търсене, защото колата едва ли ще помръдне от калта, ако узнаем чия е заслугата за това – на коня, или на каруцаря? Тях вече ги няма и докато не се намери кой да ги замести, колата все така ще си стои в калта. Поуката е проста – имаме нужда от формула на действие, а не от констатации на факти и следствия. А намирането на ясна и точна формула за действие зависи от умението и професионализма на политиците.
Така както направиха в Германия. От събитията около Берлинската стена също измина една година. Но германците, вместо да се ровят в миналото, предпочетоха да гледат в бъдещето. Заложиха на тази карта и не загубиха, преодолявайки огромни външнополитически и вътрешнополитически трудности. Наистина има още много какво да учим от Европа. Има на какво да се научат и нашите политици, защото политиката също е професия. Професия на способността и умението да се намират взаимноприемливи формули между две и повече страни. Неслучайно в Англия например сравняват ролята на добрия политик с качествата, внушавани от статуетката на един танцуващ фавън. Деликатността, грацията и усещането за несекващо движение излъчвани от изображението, са истинските критерии за професионализма, в политиката. Критерии, които са много далеч от балканския инат. той сигурно има своето място като своеобразен и автентичен колорит в националния характер на българина, но пренесен в политиката, води доникъде. За съжаление примери за това в историята ни съвсем не липсват както в близкото, така и в по-далечното минало. Лошото е, че днешната ситуация много напомня за тях. Резултатите от политическата игра от ноември до сега – също. И колкото по-скоро хората, ангажирали се с активно участие в нея, си дадат сметка за безперспективността й, толкова по-добре. Защото времето няма да чака никого и притиснат от него и събитията, дори най-добрият „шахматист“ греши. А грешките и политиката по принцип се плащат от всички. Поне това трябва да сме разбрали за времето от десети ноември до днес.