ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 91, 1990 г.
ДЕЖУРНИЯТ РЕДАКТОР КОМЕНТИРА
През есента на 1986 година бях в Киев. След дълга разходка из красивия град, заедно с придружаващия ме колега от един от киевските ежедневници, седнахме на чашка кафе в едно елегантно заведение на „Крешчатик“. От дума на дума заговорихме за Чернобил. Колегата дълго мълча, загледан в дима на цигарата си, и най-накрая каза: „Сава, това бяха страшни дни! Евакуира се едва ли не целият град, почти както е било при настъплението на немците… Още същата сутрин отидох в ЦК при ресорния ни отговорник. Заминал! Потърсих друг – също! Потърсих секретар на ЦК – и той. Преди Чернобил по пет пъти на ден ни привикваха в ЦК. След като стана пожара, повече от седмица никой не ни потърси. Къде бяха – не знам! Страшни дни…“
През следващата пролет отново бях в Съюза. Гледах по телевизията едно младежко предаване с участието на много знаменитости, между които и Булат Окуджава. говореше се за литература, за езикови проблеми, но внезапно един младеж попита знаменитостите: „Какво е за вас Чернобил?“ Украинският поет и публицист Дмитрий Яворовский отговори само с една дума: „Беда!“ Горе-долу в същия дух бяха и отговорите на останалите, но все пак думите на поета Окуджава няма да забравя никога: „Прав е Дмитрий. Огромна беда ни сполетя. Но това го признаваме сега, във времето на перестройката, а преди година или две или нищо нямаше да научим, или тази авария щеше да бъде представена едва ли не като необходимост за делото на социализма…“
Сетих се за тези отдавна минали неща, след като онзи ден прочетох в „Отечествен вестник“ за арогантното поведение на Григор Стоичков пред най-после заведеното следствие за укриване на истината за последиците от чернобилската авария. Спомних си и за мижитурското поведение на небезизвестния професор Шиндеров, който ни уверяваше, че с радиацията всичко е наред. Не ме интересуват стопанските загуби. Не ме интересува, че някои личности са яли и пили специално внесени храни и напитки. Интересува ме защо, по чие нареждане, бяхме подложени като народ на радиационния геноцид! Интересува ме защо не ни бе казано как поне малко от малко да се предпазим? Интересува ме след тази авария колко хора, заболяха от рак, от болести на обмяната? колко деца-изроди се родиха? Колко жени абортираха преждевременно? Интересува ме кой имаше полза от това народът да живее в информационен вакуум, та дори не получавахме съветските вестници, в които се пишеше открито истината за Чернобил?
Възмездието за укривателите на чернобилската трагедия от народа трябва да бъде сурово, защото жертвите на тяхната подлост са, както се казва в Библията, „Имя им – легион!“ И защото на подлостта и двуличието не бива да се прощава! Никога и при никакви обстоятелства!
