Дезинформацията „Костинброд“. Какво стана последния път, когато ДАНС заподозря изборна измама

Това не е реплика от миналия петък, когато пет партии в парламента огласиха, че Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) е засякла опит за манипулиране на кода на машините за гласуване.

Макар че тези думи звучат точно като твърденията, които се чуха от лидерите на парламентарните групи на ГЕРБ, „Има такъв народ“ (ИТН), ДПС, „Възраждане“ и БСП, всъщност те датират отпреди повече от 10 години.

Цитатът принадлежи на вече по-скоро неизвестния за широката публика бивш телевизионен водещ и бивш евродепутат Николай Бареков. Поводът да ги произнесе в ефира на вече несъществуващата ТВ7 бяха подозрения на ДАНС и прокуратурата, че се готви фалшификация на изборите.

Но не с машини за гласуване, каквито тогава още нямаше, а с 350 000 допълнително отпечатани хартиени бюлетини в печатницата „Мултипринт“ в Костинброд.

Тогава подозренията паднаха върху ГЕРБ, но последвалото разследване на прокуратурата и дело в съда показаха, че всъщност няма никакви доказателства за подготвяна изборна измама. А съдът определи случая като „дезинформация на обществото“.

Прилики със сегашната ситуация

Подобно на събитията през пролетта на 2013 г., в края на миналата седмица политиците използваха първоначални подозрения на ДАНС, за да твърдят, че е налице схема за фалшификация на изборите.

Доказателства за това обаче всъщност няма. Нито в справката на агенцията, станала повод за отмяна на машинното гласуване на първия тур от местните избори, нито в случая отпреди десетилетие.

Председателката на групата на ГЕРБ Десислава Атанасова сама спомена т.нар. афера „Костинброд“, използвайки това като нарицателно за изборна измама. Въпреки че по онзи случай има влязло в сила решение на съда, с което всичко беше обявено за „дезинформация“.

„Ние вече, като партия, сме преживявали веднъж [случая] „Костинброд“. Ако втори път на българските граждани им се случи това подправяне или със смяна на софтуер, или машинен „Костинброд“, то това в никакъв случай не можем да кажем, че е пробив за демократични ценности“, каза Атанасова в петък.

Тошко Йорданов от ИТН беше дори по-директен: „[ПП-ДБ] са фалшифицирали изборите, те правят фалшификации, те продължават, изнесли са кодовете [на машините].“

По думите на съпредседателя на групата на ДПС Делян Пеевски пък след заснемането на кода на машина в Министерството на електронното управление (МЕУ) „някой иска да открадне изборите в България“.

„Това е нарушение, не само на изборния процес, на правата на гражданите, на изборните права на гражданите, но и пробив в националната сигурност“, обобщи Атанасова.

Още на следващия ден обаче стана ясно, че в справката на ДАНС, провокирала тези съмнения, липсват доказателства, че машинният вот ще бъде „откраднат“.

Всъщност вътре се излагат единствено данни, че зам.-министърът на електронното управление Михаил Стойнов е заснел с телефон процеса по генериране на код на една тестова машина. За което Стойнов обясни, че е част от процедурата по сертифициране на машините за гласуване.

Как една афера „спихна като суфле“

На 11 май 2013 г., в деня за размисъл преди извънредните парламентарни избори след първия управленски мандат на ГЕРБ (2009 – 2013), ТВ7 първа съобщава, че ДАНС и прокуратурата са пресекли мащабна манипулация на изборите.

Вотът е спечелен от ГЕРБ, но резултатът на партията не е достатъчно за самостоятелен кабинет и БСП прави коалиция с ДПС. С помощта на гласа от лидера на „Атака“ Волен Сидеров е сформирано правителството на Пламен Орешарски, което управлява едва до 2014 г.

Краткият му мандат е белязан от серия разкрития за незаконно подслушване, за което е обвинен и впоследствие оправдан бившият вътрешен министър от ГЕРБ Цветан Цветанов.

Тогава фалира и Корпоративна търговска банка (КТБ), за чието източване е обвинен мажоритарният ѝ собственик Цветан Василев, но делото по казуса все още не е приключило дори на първа инстанция.

Другият мащабен случай, белязал идването на власт на БСП и ДПС, е аферата „Костинброд“. Тя започва с твърденията на Бареков за допълнително отпечатани 350 000 бюлетини, които е трябвало да бъдат закарани до избирателни секции, за да подменят действително упражнения вот в тях в полза на ГЕРБ.

Веднага след тези разкрития от ефира на ТВ7, Софийската градска прокуратура образува разследване за престъпление срещу политическите права на гражданите. Това подхрани съмненията, че наистина ДАНС е пресякла изборна манипулация.

Последвалото развитие на случая обаче не отговаряше на първоначалните високи очаквания на публиката. Разследването не установи доказателства за подготвяна измама с тези 350 000 бюлетини.

Затова обвинението се ограничи само до това, че главният секретар на Министерския съвет (МС) от мандата на ГЕРБ Росен Желязков не е изпълнил задълженията си да контролира отпечатването на бюлетините. И така „Мултипринт“ е произвела с 350 000 повече, отколкото е предвиждал договорът ѝ с правителството.

Или, както обобщи пред съда бившият служебен премиер Марин Райков, поел управлението до избора на кабинета „Орешарски“, „онзи скандал спихна като суфле и се трансформира в един процес за наличие или липса на контрол от страна на главния секретар на МС“.

„Непрецизни политически изявления“

Аферата „Костинброд“ започна да се пропуква още в началото на 2014 г., когато Софийският градски съд (СГС) върна делото обратно на прокуратурата. Причината беше, че тя беше забравила да посочи каква е била целта на обвиняемия Желязков да не упражни контрол над „Мултипринт“ и така да допусне отпечатване на допълнителни 350 000 бюлетини.

Затова прокуратурата записа в обвинителния си акт, че той е искал да набави облага за печатницата, като ѝ спести разходите за редица производствени и организационни дейности. И внесе делото отново в съда, само за да види как то претърпява пълен крах на 14 април 2015 г.

Подсъдимият Желязков беше оправдан, а всички твърдения на държавното обвинение – отхвърлени. СГС постанови, че и „Мултипринт“, и Желязков са изпълнили всичките си задължения по договора за отпечатване на бюлетините.

А 350-те хиляди бюлетини, за които в началото се твърдеше, че са част от мащабна изборна манипулация, се оказаха технологичен брак, който е бил съхраняван по всички изисквания за контрол.

Съдът отхвърли и тезата на прокуратурата, че с действията си Желязков е провокирал „недоверието на значителна част от българските граждани в избирателния процес“.

„Посочените последици са свързани с последващо поведение от страна на медии и дезинформацията на обществото, включително и чрез непрецизни политически изявления“, посочи съдът в мотивите си към оправдателната присъда, огласени през декември същата година.

Всъщност случаят беше приключил още преди да станат ясни аргументите на СГС, тъй като прокуратурата не протестира оправдаването на Желязков пред втора инстанция и то влезе в сила.

Днес Росен Желязков е председател на Народното събрание и именно той свика заседанието на председателския съвет в парламента, след което лидерите на групите обявиха, че ДАНС отново подозира, че изборите ще бъдат „откраднати“.