Деница Сачева: Правителството не иска и няма интерес да отнема деца

Автори: Виктор Иванов и Цветелина Стефанова, „24 часа“

„Държа да кажа, че независимо от широко ширещата се пропаганда, всъщност социалните услуги в над 85% от случаите се изпълняват от общините, а не от неправителствени организации. Тези организации са само партньор, но не доминиращ. Но със сигурност страховете на хората по отношение намесата в техните семейства трябва да бъдат адресирани. Трябва да се отнесем с уважение към тях, да ги изслушаме и да намерим законните и легитимни начини да им гарантираме сигурността, която търсят. Второто, което трябва да стане ясно, е, че като правителство и лично аз като министър на труда и социалната политика считаме, че злоупотребата с хора в уязвимо положение и зловредната намеса в семействата е престъпление. И тук искам категорично да заявя – правителството не иска да се намесва във взаимоотношенията в семейството, то няма интерес да отнема деца от семейството и всъщност в България такава практика няма. Няма и бъдещи планове за това. Хората искат очевидно да видят повече защита и възможност да запазят своите права. Искат да видят, че ако има конкретна намеса, тя ще бъде санкционирана и ще има по-голям контрол. Очевидно в момента не намират тези аргументи и заради това съм склонна да седнем да говорим и да видим къде и докъде всички интереси могат да бъдат защитени. “Норвежки проблем” за България не съществува! Има български социален модел и той се основава на състрадание и съпричастност. Социалните работници у нас нито са, нито ще бъдат морален съдник или “социална полиция”.

– Г-жо Сачева, на първия ден от мандата си като социален министър се съгласихте с патриотите да бъде отложен Законът за социалните услуги. Защо се поддадохте на натиска на фалшивите новини?

– Първо, не съм се поддала на натиск. И второ, не става въпрос за отмяна на закона, а само за отлагане влизането му в сила. Законопроектът на “Обединени патриоти” се отнася единствено и само за срока. Причината да направя това, след като бързо се консултирах с различни заинтересовани страни, е, че очевидно в момента има голямо неразбиране какво представляват социалните услуги, какви са постиженията на хората с увреждания. Намираме се в комуникационен Вавилон, който застрашава 20-годишни усилия на неправителствените организации в тази сфера.

Държа да кажа, че независимо от широко ширещата се пропаганда, всъщност социалните услуги в над 85% от случаите се изпълняват от общините, а не от неправителствени организации. Тези организации са само партньор, но не доминиращ.

Това, което се случи в последната година, е на път да достигне такива размери, че ние да се отречем от това да правим добро. Да отречем възможността българинът да бъде състрадателен, да помага. Да отречем възможността хората да се обединяват, за да даряват или правят нещо в полза на слабите. Да отречем 16 години грижа за нашите баби и дядовци, за нашите близки, които имат нужда от рехабилитация, от специално отношение. За децата в нашата страна, които нямат достатъчно хляб, лекарства и книги.

Заради това за мен най-важното бе да осигуря време, в което всички враждуващи светове в момента да започнат да си говорят и да търсят разумни решения. Ясно казах моята позиция по отношение на Закона за социалните услуги – всичко, постигнато за хората с увреждания, няма да бъде разрушавано, нито ще започва отново някакъв разговор за тях. Всичко, направено от общините и неправителствените организации, трябва да бъде по-добре представено и разяснено.

Но със сигурност страховете на хората по отношение намесата в техните семейства трябва да бъдат адресирани. Трябва да се отнесем с уважение към тях, да ги изслушаме и да намерим законните и легитимни начини да им гарантираме сигурността, която търсят.

– А какво бихте могли да направите? Приемна грижа в България има от 20 години и досега на никого не са му взели детето норвежците.

– Това е така, но имаме други обстоятелства в момента, които благоприятстват тези разговори и страхове в обществото. Основно те са свързани с мобилността. Тя доведе до това, хората да работят и учат в различни държави и все повече семейства да са между граждани на различни държави.

Тази тема не е само българска и тя трябва да бъде изнесена на ниво Европейски парламент, защото, от една страна, правим политики, които да насърчават тази мобилност, а от друга – не можем да не си даваме сметка, че те рефлектират и върху личния и семейния живот на хората. В момента има спорове, които касаят граждани на две различни държави в процес на развод.

Темата не е само за Норвегия, тя е актуална и за германските служби, срещу които има в момента упреци дали е добър подходът им при случаи с деца. Така че темата е общоевропейска и много ясно трябва да се кажат две неща. Първо, българската държава и българското правителство никога не са работили за антисемейни политики. Няма такива в нито едно правителство досега. А сегашното правителство категорично винаги е защитавало семейството.

Второто, което трябва да стане ясно, е, че като правителство и лично аз като министър на труда и социалната политика считаме, че злоупотребата с хора в уязвимо положение и зловредната намеса в семействата е престъпление.

И тук искам категорично да заявя – правителството не иска да се намесва във взаимоотношенията в семейството, то няма интерес да отнема деца от семейството и всъщност в България такава практика няма. Няма и бъдещи планове за това.

Хората искат очевидно да видят повече защита и възможност да запазят своите права. Искат да видят, че ако има конкретна намеса, тя ще бъде санкционирана и ще има по-голям контрол. Очевидно в момента не намират тези аргументи и заради това съм склонна да седнем да говорим и да видим къде и докъде всички интереси могат да бъдат защитени.

– Агитацията от страна на ВМРО и редица организации как държавата краде деца не е ли зловредна намеса в семейството и престъпление, което трябва да се преследва?

– Ако нещо се използва като антиевропейска и антидържавна реторика, би могло да се търси основание, че нарушава закона. Аз не съм разследващ орган, но ако имам достатъчно доказателства, съм готова да сигнализирам прокуратурата и съответните органи да разследват престъпления. Опитвам се да отворя пространство и да седнем да говорим.

В предишното ми амплоа на заместник-министър на образованието и науката съм вземала отношение по тази тема, особено в случаите преди местните избори в Сливен и Ямбол, където нашите съграждани от ромски произход бяха буквално заплашвани да отведат децата си от училище. Това категорично е престъпление и мисля, че службите преследват това и ще имат възможност да вземат отношение.

– След като заради “норвежкия проблем” отлагате закона, как ще работят останалите услуги – домашните помощници за възрастни хора, дневните центрове и прочее?

– Ще работят както досега – в услуга на нуждаещите се от подкрепа. “Норвежки проблем” за България не съществува! Има български социален модел и той се основава на състрадание и съпричастност. Социалните работници у нас нито са, нито ще бъдат морален съдник или “социална полиция”.

– Но този закон е обвързан с промените в редица други закони, които вече са в сила.

– Лични асистенти ще има категорично след 1 януари 2020 г. Следващата седмица предстои да започнат паралелно срещите с парламентарно представителните партии за Закона за социалните услуги. А експертите в министерството ще направят така, че нито един човек, който има нужда от помощ, да не пострада.

– Премиерът Борисов обясни смяната на Бисер Петков като социален министър с много натрупани проблеми. Кои реформи сте си набелязали като първостепенни?

– Би било високопарно да твърдя, че в рамките на оставащите 15 месеца от управленския мандат мога да направя и проведа задълбочени реформи. Казвам го като човек с достатъчно опит в различни сектори и администрации. Но искам да предложа конкретни и балансирани решения по няколко теми. На първо място е въпросът за социалните услуги, защото отношенията в обществото трябва да се нормализират и реформите трябва да продължат.

Част от тези реформи минават през качеството на социалните работници и на техните условия на труд. През следващата година ще работя за подобряване на условията на труд и за повишаване на общественото признание за работата им. Ще търся разумните и икономически ефективни аргументи, с които да убедя финансовия министър, че трябва да продължим с увеличението на заплатите им през 2021 г.

Социалните работници заслужават друг статут и признание в обществото, съответно и друго възнаграждение. Втората важна тема е за социалното министерство да започне да се говори като за трудовото министерство. Защото едни от проблемите, които имат чуждестранните инвеститори, когато идват в България, е с човешките ресурси. Работила съм по темата с Агенцията по заетостта (АЗ – б.а.).

Качеството на работната сила става ключов въпрос и ако доскоро политиките на министерството и АЗ бяха насочени за субсидиране на заети и търсене на перспективи за безработните, в момента вече говорим, че трябва да обърнем повече внимание на качеството на работната сила. Натам са насочени и всички започнати проекти – информационна система за търсенето и предлагането на пазара на труда, която трябва да се реализира в рамките на следващата година, изграждането на други информационни инструменти за умения и самооценка, за да могат хората да изберат най-подходящите за тях курсове. Ще стартира и системата за валидиране на уменията.

И, разбира се, третото е да работим много активно с работодателите и синдикатите за намиране на решение за фазата на изплащане на т.нар. втора пенсия от пенсионните фондове, защото тази тема безспорно е много очаквана от всички, с много аспекти на проблема – политически и социални.

– Бисер Петков беше постигнал съгласие с фондовете, макар и механизмът да не е добър за хората, които са се осигурявали в частните фондове. Ще преработите ли тези предложения, или ще стъпите на тях, защото реално имате много малко време, от септември 2021 г. вторите пенсии трябва да се плащат?

– Съзнавам, че имаме много малко време. Ще е безотговорно по тази тема да изказвам мнение и да предлагам решение на третия си ден като министър. Това е тема, по която ще работим и ще поискам мнението на всички заинтересовани, така че да потърсим решение и да го обявим максимално рано. Осигуряването в частни схеми има своите предимства и те са свързани най-малко с възможностите за капитализация и за пълно наследяване на натрупаните средства.

Не може обаче да не си даваме сметка, че въвеждането на реформата е свързано и с преходен период, в който няма пълно осигуряване и регулярни вноски. В тези условия дискусията трябва да се фокусира върху видовете пенсионни продукти, които да предлагат фондовете, а това, което ще изплащат, ще зависи основно от онова, което е постъпило в тях. Темите за пенсиите са винаги широко дискутирани. Както стана и при обсъждането на бюджета в парламента заради размера на минималната пенсия.

Иска ми се, когато говорим за пенсиите, не само да говорим за числата и да продължаваме този популистки разговор колко пари точно да е минималната пенсия, а да говорим за това, че пенсията е отговорност на всеки. Да, системата се основава на солидарността между поколенията, но например, когато става дума за минималната пенсия, трябва да говорим не само за 250 лева, но и за това, че хората с минимална пенсия са и с най-малък осигурителен принос. Те са се осигурявали 5, 10 или 15 години.

Така че на мен ми се иска разговорът за пенсиите да минава не само през това какво прави или е длъжна да прави държавата, но и каква е личната отговорност на всеки гражданин. Дори и в сегашния бюджет, както и в този за следваща година има категории лица, които се осигуряват върху по-ниски доходи от минималната работна заплата. Това със сигурност ги обрича на минимална пенсия в бъдеще, а тя е за сметка на всички, които плащат вноски. Убедена съм, че този деликатен разговор трябва да се проведе и да стане ясно, че солидарността в системата не трябва да бъде разбирана като повече права за сметка на по-малко отговорности и по-малък принос в осигурителната система.

– Казахте, че искате да сте министерство на труда. Как смятате да защитите правата на работещите и да се премахне този порок работодателите масово да принуждават работещите за тях да са официално на минимална заплата? Това има връзка и с размера на пенсиите.

– Имаме много дебати в индустриалните отношения, които все още не провеждаме по начин, който да предизвика стъпка напред. Такъв дебат е например за технологиите и дигитализацията. Всички говорят по темата, превърна се в универсална дъвка, но дигитализацията изисква да направим и много сериозни крачки по отношение на нормативната база, така че да се даде повече гъвкавост на работодателите.

Често говорим за отношенията работодател-служител с клишета, все едно се мразят взаимно. Все едно трудът е експлоатация или работодателите не получават достатъчно уважение като предприемачи. Една от целите е законите да облекчат работодателите да бъдат по-гъвкави, но същевременно да се търси баланс със социалната защита.

Новите технологии създават тези гъвкави форми на работа и понякога дори не е въпрос работодателят да предлага различни неконвенционални решения. Понякога самите работещи млади хора имат нужда от гъвкаво работно време, от възможност да пренаредят работата си. Все повече заплащането се основава на резултат, който не е задължително да бъде доставен в нормативните ограничения за работно време.

Моето дълбоко убеждение е, че трябва да направим необходимото, за да започнем разговора за новите форми на заетост, сигурността, която те предлагат, и на тази база да направим съответните измения в Кодекса на труда. Давам си ясна сметка, че в рамките на година и няколко месеца вероятно няма да може да се направи някаква съществена промяна, но съм готова да предложа на социалните партньори да ускорим работата по тази тема. Всъщност колегите от министерството и социалните партньори са извървели известен път, трябва само да потвърдим съвместните си приоритети и да дадем нов стимул в постигането на консенсус за необходимите промени в трудовото законодателство.

– Имате месец да договорите механизъм за болничните. Ще ползвате ли варианта на Бисер Петков работодателят да не плаща повече от 15 дни в годината?

– Намеренията на правителството бяха представени в проекта на закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 година. То не беше инициатор на промени в режима на изплащане на обезщетенията за временна неработоспособност, или т.нар. “болнични”. Независимо от това, в кратки срокове, правителствотото, съвместно с НЗОК и НОИ, трябва да изготви и представи анализ за болничните и да предложи евентуални решения.

Моите намерения са този анализ да се обсъди от Националния съвет за тристранно сътрудничество. Бих искала първо да видя какви са изводите на анализа и след това ще има позиция от Министерството на труда и социалната политика. В НСТС трябва да се чуе и мнението на работодателите и синдикатите, но те също трябва да стъпят на този анализ. Предварително няма да подкрепя или отхвърля нито едно от сложените на масата предложения.

– С каква идея ще подходите към проблема с телковете – ограничаване на издаването им или ограничаване на привилегии?

– На никого не ограничавам права и никога няма да подкрепя нещо, което ограничава вече дадени права. Не само в България, но и за Европа това е запазена марка – качеството на живот на хората, правата на човека и отношението към човешкото достойнство са най-важните. Така че моята позиция е, че правата не се отнемат, а се търсят начини да се ограничат злоупотребите. От правата, предвидени в законодателството, да се ползват хората, които наистина имат нужда. И най-важното, да се отчете състоянието на всеки, така че да се осигури подкрепата, която е необходима за повече независимост, за по-високо качество на живот.

Източник: „24 часа“