ДЕН НА БОТЕВ И НА ЗАГИНАЛИТЕ ЗА БЪЛГАРИЯ

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 41, 1991 г.

[ad id=“225664″]

ДЕН НА БОТЕВ И НА ЗАГИНАЛИТЕ ЗА БЪЛГАРИЯ
Ако бе преди две години, сигурно нямаше да се колебая как да започна този реквием, посветен на Втори юни, Деня на Ботев и на загиналите против фашизма, капитализма и в Отечествената война. Но сега, след като този наслов бе съкратен до „падналите за България“, вече е по-трудно да се пише. По-трудно, защото множеството промени в живота ни налагат нови критерии за оценка на стойностите. И сега буца засяда на гърлото ми, като си помисля, че много черни забрадки „избеляха“ под пристрастни партийни пера. А все пак е страшно, когато майки надживяват синовете. Но слава богу, Ботев и Левски, ВОЙВОДАТА и АПОСТОЛЪТ са си по местата, за да ни сочат по скалата на ценностите какво точно значи Околчица и колко струват три греди и лакът въже бесило край София. Днес, майко, не плачи под черната си забрадка, защото всяка пролята кръв в името на България е свята! И смятам, че политическите страсти няма да променят стойностите, защото тук не става дума за комерчески сметки, а за залагане на живот в името на общочовешки ценности. И ако Никола Петков, Трайчо Костов и Леваневски не могат да бъдат отречени от борбата, не могат да бъдат отречени и 16-годишните гимназисти, които още необичали пренесоха в жертва живота си. И ако сега се отричат идеите, в чието име те загинаха, то нека се поклоним пред тяхната памет и саможертвата. Всяка пролята кръв заслужава поне уважение… Искам на Втори юни да има поне едно цвете за гроба на загиналите двадесетгодишни смелчаци. Защото сега младежи на техните години мечтаят, май вече и не само мечтаят, а направо напускат страната, точно когато и у нас се роди демокрацията. Една статистика показва, че само за последните две години от страната са напуснали повече хора, отколкото за цели сто години… Е, и кои са по-достойните, онези 20-годишните, които принесоха живота си в жертва, макар и за романтични идеи, в които са вярвали, или сегашните 20-годишни, които чисто и просто дезертират от трудностите на младата ни демокрация и предпочитат да научават за тези трудности от комюникетата на телеграфните агенции. Тук няма нужда от коментар. Само ми се иска да възкликна с думите на Паисий: „О, неразумний юроде, поради что се срамиш…“ Но добре, че има и люде българи, каквито винаги е имало. Имало ги е и в турско, и по-късно. Има ги и сега. Тъй че, ВОЙВОДО И АПОСТОЛЕ, ще има България! Защото, както написа един поет: БЪЛГАРИЯ ВИНАГИ Е ИМАЛА МЪЖКО МЕСО ЗА ВРАНИТЕ…“
Кънчо ПЕНЕВ

[ad id=“263680″]