Депутатите почетоха с минута мълчание паметта на жертвите на комунизма

Декларациите бяха прочетени съответно от Спас Гърневски, Валери Жаблянов и Йордан Цонев

 

Народните представители почетоха с минута мълчание паметта на жертвите на комунистическия режим, предаде Агенция „Фокус“. С декларации по повод Деня за почит към жертвите на комунизма излязоха парламентарните групи на ГЕРБ, БСП и ДПС.

Те бяха прочетени съответно от Спас Гърневски, Валери Жаблянов и Йордан Цонев.

Ето и декларациите на трите парламентарни групи:

Спас Гърневски:

Днес въпреки опитите Ви за реставрация, България е свободна, независима и достойна държава

В своята многострадална история България е запаметила много трагични дати. Но безспорно една от най- безродните, най- престъпните, превърнала се в символ за ненавист и садизъм е датата 1 февруари 1945г.`

На този ден преди 73 години се провежда така нареченият „Народен съд“, организиран от комунистическата партия, закрепена на власт от щиковете на червената армия – окупаторка. Този съд, създаден с Наредба – Закон от О.Ф. на 06 октомври 1944г., е абсолютно незаконен, защото е в пълен разрез с действащата тогава Търновска конституция.

Осъдени са на смърт чрез разстрел и убити още същата нощ с изстрели в тила по болшевишки патент, регентите княз Кирил, Богдан Филов – министър председател и ген. Никола Михов, министър председателите Иван Багрянов и Добри Божилов, 22 министри, 67 народни представители и 8 царски съветници. Цели 147 жертви, представляващи елита на нацията, са заровени със сгурия в няколко общи ями във централните софийски гробища. Групата изпълнител на присъдата е предвождана от Фердинант Козовски – бъдещ председател на Народното събрание, Изидор Леви – палач-следовател, специален агент на Лаврентий Берия от Болшевишкото НКВД и Лев Главинчев – садист, участник в много комунистически зверства още преди 1944г. Именно те отговарят присъдите да се изпълнят с нужната жестокост, бързина и потайност. За това и 1 февруари е приет от правителството на ГЕРБ през 2011 година като дата, която да се „почита като Ден на памет за жертвите на комунизма“. Но с тази дата присъдите и разстрелите не се изчерпват. С решения на върховните и областни съдебни състави през следващите няколко месеца продължават да бъдат съдени т. нар. „врагове на народа“, а всъщност врагове на комунистическия режим. Бившият шеф на шесто управление на ДС Димитър Иванов пише : „ На 17 декември 1944 година с решение на ЦК на БКП, а не на правителството, на ДС се позволява да арестува по свое усмотрение всички лица, за които има сведения, че са профашистки и реакционно настроени, независимо в коя партия членуват. Арестувани са 28 000 души. От тях 12 122 са предадени на “Народния съд“.

Някои от убийствата преди 1 февруари са узаконени по формулировката „неприсъствено съдени“. Целта на „неприсъствените присъди“ е цялото движимо и недвижимо имущество на осъдените да бъде конфискувано. В много от домовете на жертвите безцеремонно се настаняват новите управници. Избитите преди 1 февруари, веднага след 9 септември без съд и присъда хиляди българи са обявени за безследно изчезнали.

На 3 юли 1945 година главният народен обвинител Георги Петров докладва, че са произнесени както следва:

2618 смъртни присъди
1226 – доживотни
8 – двадесет годишни
946 – 15 годишни
687 – 10 годишни
3741 – по – кратки

На 15 години е осъден и спасителят на българските евреи Димитър Пешев – за фашистка и антисемитска дейност. Цялата тази вахканалия се случва за по-малко от година. Ако към този брой прибавим и десетките хиляди избивани и изтезавани по-късно в комунистическите концлагери, невинни и достойни българи, ще си отговорим на въпроса кой е най-човеконенавистичният режим в България.

Разбира се, че когато фактите говорят от отчетите на самите високо поставени палачи коментарите са излишни. Но не е излишно, напротив точно сега е безкрайно необходимо цялата истина за най – голямото зло на 20-ти век след фашизма – комунизма да бъде осветлена такава, каквато е. Без легенди и митове. Без маска и грим.
Като се започне от 100 годишния насилствен път в борба за власт и абстрактната идея за комунизъм на проболшевишистката комунистическа партия;

През терористичното партизанско движение тръгнало с огън и куршуми да сваля конституционната българска власт;

Окупацията на България през 1944 година;

Насилието и терора след 9 септември срещу несъгласните с насилствената комунизация на страната;

Привилегиите според чл.1 от димитровската конституция за 20 % от народа в лицето на комунистическата номенклатура и безпътицата и липсата на перспектива за 80 % простосмъртни българи и за унизените им съдби;

За опитите на ЦК на БКП на два пъти да хариза България на Съветския съюз като 16 република;

За предателството на БКП към собствените и идеалисти на 10 ноември 1989 година, като се отказва от комунизма и ограбвайки народа ни се превъплъти в ролята на строител на днешния капитализъм. Не продадохте ли, другарки и другари на тази дата идеите на Вапцаров, който често споменавате тук. Не се ли превърнахте в духовните му убийци. След като се пребоядисахте в капиталисти, не убихте ли неговата вяря, бронирана здраво в гърдите. Нали за нея нямаше бронебойни патрони открити? И колко бързо бяха открити, щом ви замирисаха властта и парите?

27 години мимикрия, първоначално натрупване на капитал, всичко което народът бе създал въпреки вас през годините го присвоихте. Децата ви са на запад, отвън ви чакат тежки западни лимузини;

Пленумът ви е натежал от милионери от псевдо- приватизацията, но умовете ви са все там на изток, към гнездото на злото. Защото без него нямаше да имате безконтролната си власт цял половин век. Защото като ви гледам и слушам разбирам, че от комунистическата зараза отърваване няма. И който все пак успее да се измъкне от лапите и, го заклеймявате в списъци , прочетени от тази трибуна.

Господа другари, не е грях, че някой се е заблуждавал и вярвал в абстракцията на комунизма или са го принуждавали да бъде партиен член. Грях е когато си разбрал истината за престъпленията на комунизма и въпреки всичко си му останал верен заради парите и властта.

Ако старата десница, когато имаше цялата власт бе лустрирала партията ви, бе разказала и то в учебниците защо България е бедна и фалирала държава и бе разсекретила досиетата ви, днес нямаше да водим дебати що е то корупция. Днес нямаше крадецът да вика дръжте крадеца. Днес нямаше децата на България да се скитат немили-недраги по чужбините. Днес отдавна щяхме да сме нормална европейска държава.

Слава богу, нещата вече се случват. Онова, което бе пропиляно в първите 20 години от прехода, в последните 3 мандата на правителствата на Борисов, оптимизмът е налице и то все по – осезаемо. Няма да изброявам какво точно се случва, вие го знаете отлично. Но щом все повече млади българи поемат обратния път към родината, явно надеждите се завръщат.

Пропуснах да кажа, че в онези 45 години всеки петък се „радвахме“ на изцяло руска програма по единствената телевизия. Гледахме и не лоши филми. И когато все пак свършваха, следваше дежурен финал с надпис : конец фильма.

Към днешна дата, имайки предвид падналите ви маски, този финал ми звучи все по – оптимистично и ще го перифразирам: товарищи конец фильма. А по наше му това означава – Играта Свърши.

Днес въпреки опитите Ви за реставрация, България е Свободна, Независима и Достойна държава. Тя е такава както я описа един голям пловдивски поет преди 17 години, далеч преди да бъдем членове на НАТО и ЕС:

Той заяви в поантата на великолепен стих

„България не е сърцето на Европа,
но е част от нейното сърце

Моля всички родолюбиви народни представители с едноминутно мълчание да сведем глави пред паметта на жертвите от престъпния комунистически режим.

Валери Жаблянов:

По повод на декларацията на ПГ на ГЕРБ, прочетена от народния представител Спас Гърневски, Жаблянов заяви:

„Аз ще изразя съжаление за начина, по който се развива българският парламентаризъм след почти 30 години демократичен политически опит”.

„На 1 ноември 1943 година е подписан секретният протокол на Московската конференция от външните министри на Съветския съюз, САЩ и Великобритания, в чиято 18-та точка изрично е записана декларация за отговорността на хитлеристите за извършените техни зверства и за политическата отговорност на фашизма. Тази декларация е публикувана, като в нея изрично е уточнено, че не засяга въпроса за главните военни престъпници и престъпленията, които не са свързани с определена географска територия и които ще бъдат наказани със съвместно решение на правителствата на съюзниците.

По време на Кримската конференция, ръководителите на трите съюзни държави – Съветски съюз, САЩ, Великобритания, провела се от 4 до 11 февруари 1945 г., препотвърждават решението на Московската конференция. След нея министър-председателят на Великобритания Уинстън Чърчил прави следното изявление: „Най-добре би било всички военнопрестъпници и фашисти да бъдат разстреляни, заедно с главните престъпници в момента, в който бъдат хванати.”

Йордан Цонев:

„Когато говорим за жертвите на комунистическия режим, не можем да не почетем и паметта на тези, които борейки се за правото на самоопределение, за своите религия, вяра и имена, дадоха живота си за това тоталитарният режим да престане да съществува и в България да се установи демокрация. Добре е всички да помним това.

Паметта на един народ е важна и за бъдещето му. Когато си спомняме тежки и трагични мигове от историята ни, за да не бъдат повтаряни, трябва да си спомняме всичко в пълнота“, посочи той. „Не е искрено да кажем за жертвите на комунистическия режим, тези които са паднали веднага след установяването му вследствие на Народния съд и репресиите и да пропуснем един от най-репресивните епизоди от българската история, от историята на комунистическия тоталитарен режим – опитът за етническо и религиозно прочистване на българските мюсюлмани, на етническите турци, който беше проведен в няколко етапа. Чийто финален момент беше съпроводен и с много жертви от страна на българските мюсюлмани и българските турци.“