Депутат: България може да изтласка руския газ от енергийния си микс

Инфлацията в глобален мащаб трудно ще бъде овладяна и е важно тук, в България да не я подклаждаме допълнително. Реформата на българския енергиен пазар включва по-лесно присъединяване към мрежата на новите ВЕИ проекти, които са много – за собствена консумация или за реализиране. Тук не става въпрос само за малки проекти, а и за големи предприятия, които вече са започнали инсталация на доста мегаватови мощности. Това каза Владислав Панев, депутат, съпредседател на Зелено движение, в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков.

Ако през следващите месеци ние осъществим правилните стъпки – либерализация на пазара, завършване на интерконектора, то тогава ние можем да сме силната страна в бъдещите преговори с Булгаргаз, които сега са невъзможни заради войната, каза Панев. „Това означава, че ние сега няма защо да бързаме, стига да си напишем домашното“. „Интерконекторът би трябвало да бъде готов и началото на юли да започне да действа“.

Хранителният баланс в България е достатъчно добър и не би трябвало да има дефицит на стоки, каза гостът по повод напрежението около прогнозите за глобална продоволствена криза и глад. „Но ако на международните пазари цените рязко се покачат, това ще се усети на българския пазар. В този смисъл презапасяването на гражданите не е лишено от логика“. „Ако очакваме предлагането да намалее с няколко процента, а търсенето да остане същото, то очевидно това ще се отрази на цените. Друг е въпросът, че правителството може да реши да ограничи износа и да запази цените на нормални равнища в България“.

„Много често еврофондовете, не само в България, но и в други държави, като Гърция, се усвояват изключително некачествено и по-скоро вредят на икономиката, вместо да им помагат. На път сме да избегнем този сценарий и сега тези пари да се използват наистина за възстановяване и надграждане“. Така коментира гостът новия Национален план за възстановяване и развитие.

Основните инвестиции са свързани с безкарбонова енергетика, другите инвестиции – с транспортна свързаност, добави събеседникът. „Ако искаме да избягаме от енергийна зависимост от който и да било, в случая от Русия, трябва да предприемем определени инвестиции. За радост ВЕИ секторът в световен мащаб се развива по такъв начин, че частните инвестиции там нямат нужда от държавно подпомагане. Там трябва да се облекчат административните процедури, така че те да се случват по-бързо“.

„Има проекти за над 15 000 мегавата в изчакване, но не могат да се реализират толкова бързо, както спомена министъра на енергетиката. Тези дни внасяме проект за облекчаване на процедурите, когато се касае за ВЕИ инсталация за собствено ползване на електроенергия – без никакви субсидии. Целта е лицензионният режим да става по-бързо, да няма тесни моменти“.

За продажба в мрежата също трябва да се обмисли сериозно облекчаване на процедурите, но „това върви вече в пакет с батериите за съхранение на енергията, защото много хора питаха какво става с енергията, когато няма слънце и няма вятър. Технологиите за съхранение на енергията напреднаха толкова, че тя не е толкова скъпа“.

За проекта за завод за батерии в Източно-Маришкия басейн гостът каза, че все още не разполагаме с достатъчно информация и все още звучи като пожелателно мислене, но идеята е добра. „Въпросът е да има ясна процедура, по която да се построи този завод, защото явно ще се строи на държавна земя – в Маришкия басейн. Ясно е, че ще има и клиент – тези прословути 6000 мегаватчаса батерии, които ще се инсталират близо до подстанциите на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Трябва да има ясна и прозрачна процедура, за да няма никакви съмнения за корупция или други лобистки елементи и да се работи на пазарен принцип“.

„Тук е един от проблемите. Доколкото индустрията на батериите се развива и цената на батериите за съхранение на мегаватчас пада бързо. Изведнъж държавата чрез плана за възстановяване се намесва доста остро, с бутонките, на този пазар. Въпросът е дали това няма да доведе до изкривяване на пазара, до предпочитане на една технология спрямо друга, защото на пазара в глобален мащаб в момента има борба дали да са литиево-йонни, дали да са от цинк, желязо и т.н. – в зависимост от това кой до какви метали има по-бърз и лесен достъп, колко са по-разпространени, колко са по-евтини батериите, които се предлагат на пазара, колко по-трайни са. На този етап не е ясно коя технология ще спечели това състезание и изведнъж държавата да се намеси в този пазар, крие определени, сериозни рискове“.

Все по-видно става, че Европа ще се стреми да постигне независимост спрямо руските енергоизточници, но Европа е зависима около 40%, а България около 90%.

„Голяма част от енергията на Европа обаче, се произвежда от газ, докато в България този процент е значително по-нисък. При нас на газ работят някои от Топлофикациите и компонентата е под 10% от общия енергиен микс. Тоест, ние за няколко години можем да изтласкаме газа от България. Това звучи много по-сложно като задача в Германия, например“.

Дори да не се гледа в абсолютни числа, в Германия зависимостта е 40%, но с много по-голям дял на газа в енергийния микс. Ние внасяме 90% от Русия, но имаме шанс да диверсифицираме след изграждането на интерконектора с азербайджански газ. Освен това ще помагат и инвестициите във ВЕИ, при които себестойността пада и за разлика от преди 10 години всяко ново ВЕИ означава по-ниска цена на електроенергията, а не по-висока, обясни гостът. „Тези проценти в енергийния микс можем много лесно да ги свалим и на практика да не сме зависими въобще от руски газ, доколкото азерският ще ни осигурява една трета от количествата, които потребяваме. Но ние тези количества можем да ги намалим буквално за няколко години. Втечненият газ е друга алтернатива“.

„Трябва да имаме предвид, че колкото повече намаляваме зависимостта си от газ, цената на газа ще пада, защото ще се добиват количества, които по-трудно ще намират пазар“, допълни гостът.

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria

https://www.dnes.bg/ … Натисни СПОДЕЛИ, моля!