Снимка: Victor J. Blue/Bloomberg |
Би било добре България да стане част от еврозоната и е хубаво Европа да продължи да разширява ролята на еврото, но трябва да знаете, че да имате обща валута никак не е лесна задача, каза проф. Джефри Сакс в интервю за Нова телевизия.
Еврозоната почти се срина в първите години след финансовата криза от 2008 г. и едва когато Марио Драги стана председател на Европейската централна банка, тя се възстанови. За съжаление преди Драги централната банка правеше сериозни грешки – твърде много строги икономии, твърде малко финансиране и дори постави на карта оцеляването на еврозоната. Така че да имаш еврозона не е лесно, но е голямо предимство за Европа, ако се управлява правилно“, смята Сакс.
За целта според него е необходимо добро ръководство в Европейската централна банка. И се изисква по-голямо финансиране в цяла Европа в европейски институции като ЕИБ и в централния бюджет на Европейския съюз. „Така че има работа за вършене, но принципният ми отговор е, да, присъединете се към еврото и разширете еврозоната”, каза Сакс, който беше съветник на президента Петър Стоянов през 1997 г.
На въпрос дали България е успяла да се реформира по начина, по който си е представял преди 24 години, Сакс отбеляза: „За последно бях в София преди доста време, така че не разполагам с най-актуалната информация. Но подкрепям идеята за силна Европа и България да бъде част от това смело общо начинание на 27-те държави-членки – със силно финансиране, което да може да осъществи цели като Европейския зелен пакт. В този контекст бих искал да видя успеха на България в бъдеще“.
„През последните години усилията ми бяха до голяма степен насочени към подкрепа за силна и динамична Европа, а страните от Централна Европа трябваше да имат основен принос за това. През последните години ситуацията беше много трудна по много причини, дори преди COVID. Но COVID направи всичко още по-трудно. Затова полагам усилия да подкрепям Европейската зелена сделка и финансирането за възстановяване и устойчивост като начин да помогна на цяла Европа, включително България и други страни, да имат продуктивно десетилетие напред”, каза Сакс.
Икономистът коментира и скандала с Кристалина Георгиева, като заяви, че се възхищава на лидерските и качества и смята, че точно сега тя е необходима като водач в световен план. „От това, което научих, без разбира се, да съм провеждал разследване, не намерих за достоверни обвиненията, които ѝ бяха отправени. Освен това никак не ми се струваше, че в атаката има смисъл. Всъщност изглеждаше много персонализирана към лицето Кристалина Георгиева, а не към институцията. Това не ми звучеше добре. И когато гледам някои от нападателите, които явно подклаждат тези атаки, те определено преследват користна цел”, коментира още Сакс.
„Лидерите на САЩ искат да господстват над МВФ и Световната банка. Това е антикитайският дневен ред. Всичко стана съвсем ясно от писмата на тези критици, адресирани например до министъра на финансите на САЩ. Всичко това никак не ми се струваше почтено. Трябва да бъдем много внимателни и да не политизираме тези институции, нито да ги разглеждаме като институции на САЩ, те са на всички”, добави той.
Запитан дали все пак мисли, че ще има последици за Георгиева от този скандал и ще бъде ли тя занапред третирана като компрометирано лице, Сакс отговори: „Не знам. Вашингтон е изпълнен с интриги и политика. Все още текат процеси и разследвания, предявяват се искове и обвинения. Така че не съм в състояние да предвидя, дали тя ще може да продължи напред като силен и ефективен управляващ директор на фонда. Но ние се нуждаем от силен МВФ, който не е в ръцете само на правителството на САЩ. Той трябва да е в състояние активно да участва в много сложната глобална икономическа среда заради COVID-19 и всички шокове, които дойдоха с тази пандемия. Така че се надявам, че МВФ ще функционира правилно и че Кристалина Георгиева може ефективно да ръководи институцията”.
