Джеф Бриджис – „пичът“, който вдъхнови създаването на религия
Преди четири години той се съмнява, че ще доживее още един рожден ден. По това време е диагностициран с рак на лимфната система, а докато трае продължителното му лечение, прекарва и тежка коронавирусна инфекция.
„Тази среща със смъртта ми даде подарък – животът е кратък и красив“, казва Джеф Бриджис след пет седмици в болницата.
Днес американският актьор и носител на „Оскар“ радва феновете си с главната роля в телевизионния сериал The old man.
Той е роден в Лос Анджелис, Калифорния, в семейството на известните актьори Лойд и Дороти Бриджис и буквално израства на холивудската сцена заедно с по-големия си брат Бо.
Двете момчета се появяват заедно с майка си във филма The Company She Keeps (1951), както и с баща си в популярния телевизионен сериал Sea Hunt (1958). На 14-годишна възраст Джеф гастролира с баща си и на театралната сцена – в постановката Anniversary Waltz.
Тогава някъде започват и тийнейджърските проблеми, като родителите му са принудени да се намесят, когато проблемите на Джеф с наркотиците излизат извън контрол.
След като се възстановява, той започва да гради успешна актьорска кариера, като поне веднъж годишно излиза филм с негово участие. За ролите си получава много добри отзиви от критиката и публиката, но славата и първата му номинация за Оскар идва с ролята му на Дуейн Джаксън във филма на Питър Богданович The Last Picture Show (1971).
Номинацията е за „най-добър актьор в поддържаща роля“, а героят му дава посоката за типа роли, с които Джеф Бриджис ще спечели много фенове по време на над 70-годишната си кариера – на буйни, безразсъдни, избухливи и непредсказуеми хора.
С непринудена безгрижност, с вечна усмивка и чар, Джеф Бриджис играе през 70-те различни нестандартни роли. Най-значимите от тях са на боксьора във Fat City (1972), на измамника от епохата на гражданската война в уестърна Bad Company (1972), в The Last American Hero (1973 г.), на младия студент анархист в The Iceman Cometh (1973 г.), на банковия обирджия (също номиниран за „Оскар“) в Thunderbolt and Lightfoot (1974) на Клинт Истууд, безцелния крадец на добитък в Rancho Deluxe (1975), на писателя на уестърни, който иска да бъде истински каубой в Hearts of the West (1975), на брата на убития президент, който преследва следи към престъплението в Winter Kills (1979).
Всички те са персонажи, които биха могли да го изстрелят до най-високите стъпала на звездната слава, но по някаква причина не успяват. Вероятно заради характерната му лекота и натуралистичен подход той често остава недооценен по времето, когато в Холивуд царуват Дъстин Хофман, Робърт де Ниро и Ал Пачино.
Въпреки това Джеф продължава да бъде любимец на публиката и през следващото десетилетие, като получава и трета номинация за „Оскар“ с образа си на извънземен в Starman (1984). Още по-голямо признание печели като вечно оптимистичния изобретател Престън Тъкър в Tucker: The Man and His Dream (1988).
И през 90-те Джеф Бриджис не спира да се снима всяка година. Малцина се радват на такава трайна популярност, като запазват и уважението на критиците. Следват запомнящите се роли в „Кралят на рибарите“ (1991 г.), „Американско сърце“ (1992 г.), „Безстрашен“ (1993 г.), култовият „Големият Лебовски“ (1998 г.), „Претендентът“ (2000 г.). Последният му носи четвърта номинация за „Оскар“.
Бриджис е номиниран за най-значимата филмова награда в САЩ общо 7 пъти, като най-сетне я печели на 60-годишна възраст – за главната си роля на преуспял кънтри певец в драмата Crazy Heart (2010).
Актьорът има още „Златен глобус“ и награда на Гилдията на филмовите актьори, в допълнение към номинациите за три награди БАФТА и две награди „Еми“.
Многостранен и неуморим, Джеф Бриджис не пропуска нито един жанр в кариерата си.
„Колкото до липсата на хитови герои, мисля, че може би това се дължи на факта, че съм изиграл много различни роли и не съм създал персонаж, към който публиката да се привърже. Играл съм всичко – от убийци-психопати до романтични герои, и избирайки толкова разнообразни роли, съм избегнал типизирането“, казва той.
Но с емблематичната си роля на „The Dude“ („Пичът“) в „Големият Лебовски“ на братя Коен Бриджис става толкова популярна, че вдъхновява създаването на неофициалната религия дюдеизъм (от dude – пич), която „проповядва“ спокойно отношение към проблемите и възползване от всички поводи за радост в живота.
С развлечена жилетка, слънчеви очила и дълга мазна коса, старото хипи обича да ходи в боулинг залата с канабис, алкохол и няколко приятели. При излизането си филмът предизвиква смесени реакции, но впоследствие се превръща в модерна класика за киноманите.
Бриджис е всестранно развит не само като актьор. В Инстаграм той се представя и като музикант, фотограф, художник, скулптор и разказвач на истории. Свири на пиано и китара и е издал няколко фолклорни и кънтри записи. Съпругата му, Сюзън Гестън, също е запален фотограф. Двамата са женени от 47 години, имат три дъщери.
Бриджис също така е политически и социално ангажиран – той е защитник на правата на жените и радетел за опазването на климата. Той отдавна води кампания срещу използването на огнестрелно оръжие и участва в кампанията „No Kid Hungry“ за подпомагане на децата, страдащи от глад.
Recent Posts
