Джипове с руски номера водят български протест. Защо този път няма да му турят оглавника?

След силните думи на Огнян Минчев, бих искала да споделя и своето виждане. Според мен в тези протести, този път, има и нещо повече, независимо, че е повече от логично те да са подбуждани от все същата, добре известна с опитите си да прекроява поне част от демократичния свят по свой образ, претендентка за империя. Логично е и партиите от храстите да дебнат за сгоден момент да скокнат по-отпред – какво друго им остава. Друго на мегдан не могат да предложат, освен по-лошо.

БСП подкрепя протестите, защото исканията са справедливи, но не ги организира. Това се разбра от отговори на партийния лидер Корнелия Нинова на въпроси на журналисти. Корнелия Нинова обяви още, че БСП настоява за предсрочни парламентарни избори и тези протести ще ускорят тези процеси??? – информация отпреди минути.

Протестиращите в момента не са тези от 2013 година, колкото и да се опитват отново да ги яхнат. Това не са бедните, аутсайдерите, радикализиралите се неудачници, лесни за водене „за носа“. Проблемът е по-голям. Основната част от протестиращите в момента са хора, които работят, които с право се смятат за полезни и действени. С други думи, това са хора, които в друга европейска страна ще са позиционирани поне в ниските слоеве на средната класа. В България обаче те не са позиционирани никъде. Образованието, квалификацията и уменията им отговарят на място в средната класа, но доходите им и стандартът им на живот – не. Защото у нас средната класа няма нива – тя е една тясна лента, разделяща свръхбогатите от бедните, почти без плавно преливане надолу и се формира от работещите в 3-4 сектора, предимно за международни компании. Зад наистина тъпите лозунги: „Държавата да намали цените на горивата“ и държавата „Да вдигне заплатите“ – абсолютно невъзможни за изпълнение тъкмо пък от държавата, се крие взривоопасно недоволство.

То все още е без ясен адрес. Без сериозно поставени искания. Но е недоволството на онези, които с труда си би трябвало да подкрепят развитието на българския бизнес и на българската икономика. На онези, които с данъците и осигуровките си позволяват съществуването на българското здравеопазване и българската пенсионна система. На онези, чиито деца ще учат в България, осигурявайки съществуване на българската образователна система и евентуално оставащи да работят в България – т.е. гарантиращи бъдеще на държавата. На тези хора не им пука кой идиот се е присъединил към тях, за да им сложи хомота – все още не им пука, но скоро ще се поогледат, надявам се. Те със сигурност не искат да сменят Бойко с Корнелия и патриотите с ДПС. Но искат поне елементарен морал в политиката – затова поставят искането за оставката на Симеонов. Искат реална перспектива, без значение кой ще се докопа до властта. Искат сегашният български бизнес или да заиграе по правилата на европейския в частта нормално съотношение труд/заплата, или да отстъпи място на повече читав такъв, който може да се роди, ако бъдат ограничени монополите и ако нивото в бизнеса не зависи толкова мафиотски от политическите протекции, ограничения и чадъри. Икономиката и пазарите не търпят празно пространство.

На тях им е писнало да им разправят баснята, че производителността на труда им е ниска, защото не работели. В България отдавна няма вариант да си наемник в частна фирма и да не работиш, освен ако собственикът е неадекватен, но то е за малко и фирма просто няма да има. Друг е въпросът, че не можеш да си производителен с две ръце наравно с работещ в автоматизирано и роботизирано производство. Нека си признаем, тук критична маса „бизнес“ продължава да вярва в баснята за неизчерпаемия евтин труд и липсата на необходимост от инвестиции. Уви, изчерпа се. По-лошо, оказа се, че максимата: „Няма незаменими хора“, не е вярна – в момента всеки човек с качества, на трудовия пазар е незаменим.

До какво ще доведе този протест в момента? Вероятно до нищо. Дори да падне наистина правителството, ако има промяна, ще е само към още по-лошо. Защото алтернатива няма – поне разумна такава. Но този протест казва нещо много важно, нищо че дойде чак десетина години по-късно от румънските: „Внимание, не желаем и няма да приемем повече безперспективно живуркане. Искаме ясен план, мерки, закони, политики и визия за развитие. Не обещания – конкретна визия. Ние не сме предишните, въздишащи по обещания за помощи, ние сме тези, които имат ума да преценят можене, мисъл и действие“.

Внимавайте, политици! Чуйте ги и побързайте! Не днес, но утре, ако никой от вас не е в състояние реално да предложи алтернатива, тези хора ще тръгнат. Въпросът е зад граница, или след някой новопоявил се. И дано нивото на обществото ни е достатъчно, да не тръгнат след някой диктатор. Защото в историята най-прагматичните програми, всъщност са предлагани от диктаторите. Само дето цената след това се оказва нечовешки висока.