Джоко Росич: Хората с най-тежките истории са с най-красивите усмивки

Преди точно пет години на днешния ден ни напусна великия – Джоко Росич.

Актьорът с голяма си душа и любов към хората и България, остава в сърцата ни.

Днес си спомняме за този голям мъж с неговите истини за живота, които ще ви накарат да се замислите и да погледнете на света по друг начин, пише woman.bg:

„За какво му е на един мъж да прави каквото и да било в живота си, ако няма една жена до него, която да му каже: „Браво, страшен си!“

„Мъж-жена. Това е първата и най-важна връзка. Тя ражда живот. Създава дом.“

„Жената трябва да бъде жена с всяко вдишване и издишване. Когато се храни, когато спи, когато се движи. Атмосферата на жената е навсякъде. Не е в демонстративното разголване, то е за мъжете без въображение.“

„Когато една жена спре да навестява мислите ти, значи си се излекувал. Има загуби, които не се лекуват. Не е истина, че душата е безсмъртна. Всичко умира, остава само направеното, съграденото. Другото – престанеш ли да го мислиш и преживяваш – умряло е. Но пък тъгата е най-красивото, най-градивното свойство на душата.“

„Вече не правя дивотии. Човек ги върши дотогава, докато може да избяга. Аз вече не мога да бягам.“

„Моето богатство са хората около мен. Защото ако човек е сам на света, няма как да е щастлив.“

„На този свят няма сила, която да спре майка, защитаваща децата си, и мъж, бранещ любовта си.“

„Когато някой ми каже: „А бе няма вече добри хора…“ Това е толкова смешно, отвратително, нихилистично. Страната се пука по шевовете от добри хора.“

“Тези, които отидоха в чужбина са слаби хора. Силните останаха тук.”

„Хората с най-тежките истории са с най-красивите усмивки.“

Почивай в мир!

Източник: woman.bg