Димитринка Якимова: ЧОВЕКЪТ, КОЙТО …

ЧОВЕКЪТ, КОЙТО …

[ad id=“225664″]

Доброто има много имена.
Човекът, който завистта не знае,
посява щедро бели семена
навсякъде, а бялото – сияе.

И съхранено, детското звъни,
без себе си дори да осъзнае,
разлива радост в четири страни –
на цвят вълшебен, въздухът ухае.

Докато в неочаквания ден
недружелюбен облак обладае
прекрасното в сърцето и смутен,
враждебността под булото познае.

Зла алчност във незнаен силует
и ледено злорадство в жест потаен,
отровата от фино острие
на подлостта – покрусен и печален.

Макар че от отровата боли,
в безумството на тоя миг коварен,
пронизван от невидими стрели,
сияе дивен, светъл и безкраен!…

Димитринка Якимова

Препечатка от сп. „Птици в нощта“