Димитър Петков, който донесе патрони в решителния момент в боя на Шипка

Сред първите, които се записват в Опълчението, е и той. Заедно със своите другари участва в упоритото сражение при Ст. Загора, където само неговата І дружина дава 152 души убити и много ранени. Следват боевете при Шипка. Там в следобеда на 11 август неговата част, след като за пореден път е предотвратила пробив в отбраната, остава без патрони под яростния турски огън. На призива на командира на дружината да се намери доброволец, който да донесе патрони, откликва само Д.Петков. Под град от куршуми, той напуска окопа и се отправя в тила. Скоро се завръща с кон, натоварен с боеприпаси. Така опълченците отблъскват турската атака. Въвлечен във вихъра на боя, Д.Петков не обръща внимание на това, че е ранен в крака, а лявата му китка е раздробена. По късно в полевия лазарет тя е ампутирана. След усложнения и още две ампутации, губи лявата си ръка до лакътя. 

[ad id=“225664″]
Д.Петков завършва войната с Георгиевски кръст за храброст (даден му лично от Александър ІІ), сребърен медал за сраженията при Ст. Загора и Шипка и подофицерски чин с препоръка от началството да му бъде присвоено офицерско звание. Но съдбата решава да отнеме на България един офицер, за да и даде един държавник. През 1879г. нашият герой се саморазправя с руски капитан, който го е обидил и след като отказва да му се извини, напуска войската.

След войната Димитър Петков е чиновник в Министерството на вътрешните работи. Като привърженик на Либералната партия се противопоставя на Режима на пълномощията, за което е осъден и остава в затвора от 1882 до 1884 г. След освобождаването му става близък сътрудник на Стефан Стамболов и се присъединява към създадената от него през 1886 г. Народнолиберална партия.

Кмет на София

При Стамболовото управление Петков е кмет на София (1888 – 1893), председател на парламента (1892 – 1893) и член на правителството (1893 – 1894)^[1]. От 3 до 17 май 1893 г. е председател на IV велико народно събрание.

Като кмет на София Димитър Петков проявява забележителна енергия и размах. В реч пред Градския съвет от 1889 г. той очертава посоката за развитие на града и убеждава съветниците да гласуват за сключване на огромен за времето си десетмилионен заем от Лондонската банка, предназначен за градоустройство. С помощта на този заем през следващите години започва прокарването на улици и канализацията им. Константин Иречек описва това така: „прокарват се безпощадно нови улици и до стара София се изгражда нов… почти модерен град“^[2].

През 1892 г. се провежда международен конкурс за проект на софийската канализация. Спечелен е от Момчил Момчилов с предложение за обща мрежа за отвеждане на битовите отпадни и дъждовните води. Изграждането на канализацията започва в края на века, а към 1910 г. вече са канализирани над 80% от улиците.

Димитър Петков става свидетел на убийството на Стефан Стамболов през 1894 година, за което обвинява княз Фердинанд I. През следващите години издава сатиричния вестник „Свирка“, за което получава прозвището Свирчо. След смъртта на Димитър Греков през 1901 г. оглавява Народнолибералната партия и става вътрешен министър в правителството на Рачо Петров (1903 – 1906).

[ad id=“225664″]

Министър-председател

В края на 1906 Петков застава начело на правителството. През декември е обявена обща стачка в железниците, но правителството отхвърля правото на стачка и използва армията, за да не се прекъсне работата на железопътния транспорт.

Друго значително събитие през няколкото месеца на това правителство е Университетската криза. През януари 1907 г. студентите освиркват княз Фердинанд при откриването на Народния театър. Провеждат се дебати в парламента и се вземат строги мерки: правителството затваря висшето училище за 6 месеца и уволнява професорите. Гласуван е нов закон за университета, който ограничава академичната автономия. Всяка критика срещу държавния глава се забранява, а за вестниците и журналистите, които нарушават забраната, се предвижда конфискация, глоба и затвор.

Към 17 часа на 11 март (26 февруари стар стил) 1907 година Димитър Петков е прострелян с пистолет и умира близо до къщата на Сърмаджиев на булевард „Цар Освободител“ в София. При атентата е ранен и придружаващият го министър на търговията и земеделието Никола Генадиев. Нападението е извършено от Александър Петров, наскоро уволнен чиновник от Българската земеделска банка, с подбудителството на хора от редакцията на свързания с Народната партия вестник „Балканска трибуна“. През юни Петров е осъден на смърт и обесен.

Лобното място на Д. Петков на бул. „Цар Освободител“

Димитър Петков е погребан между гробовете на Стефан Стамболов, убит при подобни обстоятелства, и Димитър Греков.

Баща е на земеделския лидер Никола Петков.

http://www.elbetica.org/istoriq_arhiv/petkov.html