Димитър Тодоранов: Туристът очаква справедлива цена на морето

Димитър Тодоранов е един от организаторите на фестивала „Арт поток“, който ще се проведе за осма поредна година в Лозенец. В курорта днес, 23 юни, започва и второто издание на „Джазче“. Той е и собственик на клуб „Хасиенда“, който за трета поредна година отваря врати много преди традиционния старт на летния сезон. Тази година той е по-особен – година след края на пандемията, на фона на войната на 300 км от морската ни ивица, както и на по-високи цени. Какви са очакванията за сезона, как се справяме с конкуренцията на Гърция и Турция, каква е ролята на Министерството на туризма – Димитър Тодоранов пред Dnes.bg.

Война, инфлация, какви са очакванията за този летен сезон?

Аз винаги съм гледал цифри. Една от ползите, че отварям клуба в началото на сезона е, че бързо разбираш тенденциите. Това, което виждам след шест работни уикенда е, че има един стабилен спад на бройката хора, идващи на българското Черноморие. Това, което сме проверили с другите работещи бизнеси е, че цифрата, за съжаление, е около 20-25% спад. Другият показател, който следим, е средно изхарчените средства. Може би заради повишението на цените се забелязва ръст, който леко ще се изкриви статистиката – въпреки по-малкото хора, ще имаме спад на оборота с около 10%. И то ако ние и колегите наистина дадем на базата на тези по-високи цени добро преживяване. Защото една цена не е висока или ниска, а справедлива. Един от основните фокуси на екипа ни през този сезон да направим така, че цената, която хората плащат да бъде справедлива. Не е само колко струва едно уиски, а какво получваш заедно с него – добрата музика, добро обслужване, усмивката, обратната връзка.

А има ли я тази справедлива цена? Една от основните критики на българина винаги е била, че за парите, които плащат на морето, не получават адекватната услуга.

От страна на бизнеса е важно какво мисли клиента, а не ние. И ако клиентът си мисли, че цената е несправедлива, ние трябва да го чуем. Не винаги самата цифра е важна – на едно място чадърът може да е 50 лв., на друго 10 лв., но това което получаваш на високата цена да е хубаво и да си кажеш „Супер е!“. В Миконос е 100 евро, но хората се връщат и казват „Готино е“. Ако плащаш ниска цена и поилучаваш лошо обслужване, лошо отношение, няма паркинг, чадърът е скъсан – и тези 10 лева са много.

Но да, това, което имаме като обратна връзка е, че много често туристите смятат за несправедлива цената, която плащат.

Какъв е изходът от този омагьосан кръг, в който се въртим години?

До преди 5-6 години проблемът с услугата беше доста локализиран и опираше до това дали сянката е безплатна или колко струва. По-младите туристи не ги интерсува толкова този казус. Искат да похарчат едни пари и да им е хубаво. И вече акцентът не са чадъри, шезлонги и концесионери. Според мен липсва дългосрочна и ясна стратегия – цялостна и по места. Ние това, което може да развием е бутиков туристически продукт. Няма как да вървим срещу Турция, където има хотели за 10 000 човека и вътре хората за цена-качество получават много. Не може да вървим срещу природата на Гърция, която има 10 пъти повече плажни ивици.

Но всъщност именно с тях се сравняваме?

Те са прекият конкурент на Южното Черноморие. Реално българският турист избира между любимия си курорт в България и Гърция. Ако Китен е любимото му място, той избира курорти в Северна Гърция. Може би получава подобен продукт, но на по-справедлива цена. Тези, които избират Лозенец ходят на различни парти места в цяла Гърция, които са и по-скъпи. Всяко място на нашето Черноморие си има гръцки аналог. И е нормално да се сравняваме с тях. И ако не сме конкуренти на тези места, този спад несъмнено ще продължи.

Да разбираме ли, че в момента не сме конкуренти? И едно допълнение – пандемията не изкриви ли малко представите на бизнеса, тъй като много българи тогава избраха почивка у нас?

Още тогава си говорихме с колегите, че имаме огромен шанс и ще разберем след пандемията като общ бизнес дали си свършихме работата. Оказа се, че не сме се справили добре щом хората отново са в Гърция. Трябва да бъдем самокритични. Има много добри примери по българското Черноморие, но цялостната картина може да бъде по-добра.

Тези добри примери не остават ли някак единични?

В по-малките курорти наистина липсва чувството за една общност. Да речем в хотела, в който е отседнал един турист, да му кажат „виж, тук в Лозенец имаме тези страхотни ресторанти, имаме готини клубове и барове“. Така за туриста става много по-привлекателно да остане. Но много често у нас какво се получава? Той попада някъде и се започва – „не ходи там, там не е добре, само на нашето място е ОК“. И човек осъзнава, че нещо не е наред. Кой иска да работи във фирма или структура, където никой не се подкрепя.

Все пак говорим и за конкуренция?

Конкуренцията трябва да я има при една заедност. В Лозенец от доста време се стремим да правим заедно нещата, развиваме културния туризъм, включително и с общината. Не е тайна, че културните събития не са печеливши фискално, а по-скоро емоционално. Една от причините да започнем с тези събития бе да обединяваме колегите. Не случайно на „Арт поток“ се стремим да имаме повече локации – от хотели до плажове. Няма как да скрия, че е сложно. Ето, дори сега за „Джазче“, което започва днес, 23 юни, имаше местно брожение. Реално го правим на локация, на която нито един от организаторите няма интерес. Той е на средата на улицата, ние не продаваме нищо, достъпът е свободен. Идеята на този фестивал е както си ходиш по улицата да се „сблъскаш с джаза“, да усетиш музиката. Но за съжаление трудно се получава у нас, но ще продължаваме да опитваме.

А всъщност в по-малките курорти би трябвало да става по-лесно, защото няма толкова хотели и ресторанти, които да се конкурират…

Те не трябва да се конкурират със съседния ресторант, хотел или клуб, а с тези в Гърция. Защото, ако един турист дойде в Лозенец или Созопол, той няма да отиде само в един ресторант или бар. Все по-трудното ще бъде да го докараме от София, Пловдив, Плевен и след Бургас да завие надясно. Направи ли го един път, нашата отговорност е да остане повече, да го накараме да се върне, да разкаже.

Инициативи като „Арт поток“ и „Джазче“ имат ли ефект, развиват ли културния туризъм?

Когато стартирахме си представях, че след пет години ще даде ефект като брой туристи. Може би като брой не се получи, но пък като качество – да. Това са хора, които идват осъзнато и оценяват направеното. А те от своя страна пък са тези, които могат да направят добра реклама. За нас засега остава емоционалната награда, че правим нещо готино, че лицата на българската култура идват при нас, което е огромен плюс чисто имиджово. Културният туризъм трябва да се развива чрез правилния маркетинг, правилното позициониране.

Като че ли в България малко хора свързват морето с културен туризъм, нещо, което на Запад е нормално?

Ние бързо си научихме урока. Културният туризъм през лятото трябва да е насочен към клиента. Хората са дошли да си почиват. И ти трябва да им дадеш продукт, който не ги натоварва. Давам и малък пример – ако проведем джаз фестивала в клуба ни – кой ще дойде? Но когато е на улицата, когато музиката е жива, когато създава настроение – след две години може да имаме и 10 000 човека на фестивала. Трябва да е лесно достъпно. Никой няма да стане от плажа и да отиде да слуша джаз. Американците са го измислили отдавна – в Ню Орлиънс джаз фестивала върви по улиците, не се случва в някоя голяма зала. В Калифорния фестивалите са на плажа. У нас започнаха да се организират много фестивали. Дано всички успеят да се развият, но според мен някои са обречени заради еднообразността, не се предлага нищо ново, няма го зрънцето, което да те запали.

Бургас стана един от градовете, които са домакин на много музикални фестивали. Това помага ли на курортите на юг?

Винаги съм казвал, че когато един човек завие надясно в Бургас, дори и да остане в града – най-вероятно ще мине през Лозенец, ще мине през Созопол. Това са хубави неща.

На тези концерти има и много чужденци, но какво ще видят те, ако изберат да обиколят южното ни Черноморие?

Да привлечеш чуждия турист никак не е леко. Лошото е, че нямаме кой знае колко добра инфраструктура, ако нямаш приятел или гид – първото идване може да бъде доста лотарийно – къде ще спре, къде ще преспи, какво да види.

Вие каните популярни артисти от България и чужбина в Лозенец, с какво точно ги привличате? Все пак това е един по-малък курорт, техните хонорари не са ниски, а местата в клуба все пак са ограничени до определена бройка.

Намерихме си правилния агент, който да работи с чуждите звезди. Всъщност големият пробив дойде от самите артисти, които останаха впечатлени от престоя си у нас, заредени от това, което са преживели. Инвестирали сме най-доброто за нашия капацитет и самите артисти го усещат. Разбираме се, каним артисти с хонорари, които са съобразени с капацитета на клуба. Добрият усет също помага – ето, на 11 август ще гостува испанското дуо DJ Mestiza, които поканихме още в началто на годината. После те станаха голям хит, сложиха ги на корицата на сп. DJ Mag, хонорарите са им 7-8 пъти по-големи. Ние се целим в резидентите на клубовете, те носят духа на техните клубове. И те виждат, че нашият клуб не отстъпва, нищо, че се намира в едно селце. Клубът всеки ден предлага различни преживявания, това е начинът да оцелееш на един такъв пазар.

Минаваме към една неприятна тема – очакванията за замърсяване на Черно море след взривения яз. Каховка и последвалите наводнения. Как би се отразило това на туризма?

Не знам дали би се случила еко катастрофа, но знам, че ако се започне с негативния пиар – бързо ще обърне сезона в лоша посока. И по неподготвените бизнеси ще фалират. Надявам се да се говори през компетенция и доказани факти. Ако се подходи безотговорно, туристите бързо ще се дръпнат. Разбира се, ако има някаква опасност – хората трябва да бъдат предупредени.

Преди две седмици стана ясно, че ще има и режим на водата, отстрани изглежда сякаш сами си саботираме сезона? Как така ремонтите се правят през активния сезон?

Винаги ми е било интерсно каква е функцията на Министерство на туризма – то трябва да защитава и да задава дългосрочни тенденции. Те имат ли експерти, които да предвиждат тези неща, да светват червени лампи? Дори да ни информират за туризма в чуждите държави, как да бъдем конкурентни. Общините имат своите проблеми и трябва да ги решават, но кой защитава интересите на туризма? Трябва да е министерството. Така и не съм видял някаква дългосрочна стратегия за развитие. Има някакви бюджети за реклама, но досега един запомнящ се клип няма. Ето този на Турция – няма Синята джамия или Босфора – посланията са насочени към преживявания, към младите хора.

Скъсана ли е връзката между бизнеса и държавата, в лицето на министерството на туризма?

За мен ролята на министерството трябва да бъде по-скоро мотивираща, да вдига енергията – чрез обучения, срещи, не да бъде НАП на туризма. Трябва да има проверки, но този сектор има нужда от вдъхновение. Чиновници не са нужни. Не може в това министерство да има хора, които не са забили един чадър. Много е кратък сезона и няма време за грешки. Реално, ако едно съседно място спре да работи и твоето няма да работи добре – всички сме скачени съдове.

Краткият сезон ли е най-големия проблем за бизнеса?

Най-големият проблем на бизнеса е подготвеността на екипите.

В същото време постоянно се говори за липсата на кадри, наемат се хора от чужбина. Те всъщност спомагат ли за вдигането на качеството на услугата?

Чужденците запълват дупките. Реално ние сме малки курорти и можем да предлагаме бутиков туризъм и именно при него най-важно е обслужването и хората, които предлагат услугите. Ако искаш справедлива цена – екипът трябва да знае визията на собственика, какви са целите му, как иска да ги постигне. Това става с обучение на хората, със задържане на екипа над пет години.

В същото време завършват квалифицирани млади кадри, защо не успявате да ги привлечете?

Според мен, ако самите собственици на бизнес не вдъхновяват екипа – нищо няма да стане. Проблемът не е че е кратък сезона, а това, че ние не даваме на туриста очакваното, защото екипът не е мотивиран или подготвен. Всеки бизнесмен трябва да разбере, че най-големият капитал са хората и не всичко е пари. За мен важни са отношението и визията. Младите хора не се движат от пари, а от каузи. Не ги ли увлечеш, няма шанс.

При младите хора, които наемате, има промяна, а в туристите има ли такава?

Със сигурност. Когато отворихме клуба, създаването на лоялност беше основно с клиентски карти, носещи отстъпки. И за най-близките тя беше голяма, а другите трябваше да си я заслужат. Това вече не работи. Младите хора искат отношение, да видят атмосферата. Връщам се на фестивалите – туристите се радват и го оценяват, защото виждат друга гледна точка, добавена стойност и различно преживяване.

Да завършим с една прогноза за лято 2023?

Ако може да има оптимизъм, смятам, че колегите, които са подготвили добре екипите си ще постигнат резултатите от миналата година. Но с много повече усилия и инвестиции. Ако трябва да дам прогноза с цифри – според мен ще има спад в приходите с 10% и между 10% и 20% спад на бройката хора.

https://www.dnes.bg/ …