Днес в „Наследство“: Яман взема най-важното решение в живота си

Яман разбира, че баща му също е имал проблем с черния дроб. Той отива на гроба на баща си.

Сехер е притеснена за него и му се обажда. Думите, които Сехер казва на Яман го карат да вземе най важното решение в живота си.

Пред очите му изплуват болезнени спомени – спомена за баща му, сянката на човека, който е сломен от болестта и самотата. Баща му, който след като Джанан ги изостави, бе изгубил всяка надежда и бе взел ужасното решение да сложи край на живота си.

Яман стиснал зъби се бори с болката и товара от тези спомени.

Джанан седи в хола и при нея идва Зия. Той видимо е притеснен, с празен поглед и разрошена коса.

Джанан го пита какво е станало, а Зия й отговаря, че е сънувал ужасни сънища.

В този момент Яман слиза по стълбите, а Джанан го забелязва. Мигновено променя изражението си и с привидно загриженост се обръща към Зия, с лицемерна усмивка.

Зия се притеснява още повече, а Джанан продължава с фалшивата утеха в гласа. Казва му, че няма защо да се страхува за Яман, не е като баща му! Джанан, поглеждайки към Яман добавя, че Яман винаги ще бъде начело на семейството си, няма да си отиде като баща им.

Яман стои на стълбите, а лицето му е напрегнато от това което чува.

Той замислен излиза на двора. Въздухът отвън е свеж, но той не може да се отърси от думите на Джанан. Той бързо се качва в колата си и потегля.

След като отпраща Зия да си почине в стаята, Джанан, доволна от постигнатото, се настанява удобно на дивана, всичко върви  по нейния план. В този момент Зухал се придвижва с количката си към нея, а лицето й издава смесица от възмущение и страх.

Думите й падат като острие, насочено право към Джанан. Джанан се оглежда и побеснява.

Зухал обаче не се предава, а гневът й нараства с всяка дума все едно са последно предупреждение. Джанан поглежда към Зухал с убийствено хладен поглед, след това се обръща и се качва в стаята си, оставяйки Зухал зад себе си, бясна с ужасното чувство, че нещата са излезли извън контрол.

Яман върви към гроба на баща си, всяка стъпка го връща към болката, която носил в себе си. Когато стига до гроба, в главата му започват да изплуват спомени – болезнени, живи, ярки.  Споменът как го открива, примката… как се опитва с мъничките си ръчички да го спаси, го пронизва като нож. Яман стиска зъби, опитвайки се да потисне сълзите, но болката не му позволява да забрави.

Поглежда към часовника, който носи на ръката си – часовникът на баща му, символ на времето, което е спряло в онзи фатален ден. Сяда до гроба, а думите излизат сякаш от дълбините на сърцето му.

Яман се изправя бавно от гроба на баща си, но след няколко крачки спира. Обръща се към гроба и се взира в паметната плоча. В този момент той взема най-важното решение в живота си, стискайки юмруци, готов да се изправи срещу съдбата, и бързо набира Недим. Гласът му е твърд и ясен, без следа от съмнение.

Недим, който се притесняваше за здравето на приятеля си отговаря с облекчение и радост .

Яман не спира дотук. Той усеща отговорността, която носи на раменете си, не само за здравето, но и за бъдещето на семейството и бизнеса в случай, че нещо се случи с него. Семейството му трябва да е осигурено и да не му липсва нищо.

Източник: potv.bg