Днес е Илинден – традиции и обичаи

На 20 юли почитаме паметта на Свети Илия, който предсказва идването на Исус Христос, поради което получава прозвището Пророк. Според преданията, той е единственият светия, чийто земен живот не приключва със смърт, а бива отнесен на небето от огнена колесница, теглена от огнени коне.

[ad id=“225664″]

Илинден е сред най-обичаните летни празници, отбелязвани по време на жътва и вършитба. На този ден не трябва да се работи дори и вкъщи, единствено може да се приготвя храна.

Вярванията за Свети Илия се различават в различните области на България, но основата им е еднаква, а именно, че той покровителства гръмотевиците и светкавиците. Това е причината да го наричат още Гърмодолец, Гръмовник и Гърмоломник.

[ad id=“263680″]

Едно от преданията разказва, че Св. Илия е покровител на змейовете, с които се борил срещу халите и ламите. Когато змейовете хвърляли камъни и огнени стрели срещу тях, сблъсъкът им предизвиквал светкавици и гръмотевици. Те палели огньове, за да открият халата, която можела да се скрие навсякъде – в дърво, животно или човек. За да се спаси, халата пръскала вода с уста, а капките падали като дъжд на земята.

Народно поверие гласи, че когато загърми, майките трябва да приберат вкъщи своите дъщери, за да не ги види змей и да ги обикне.

Друго поверие разказва, че от ноздрите и копитата на конете, впрегнати в колесницата на Свети Илия, излизал огън, който се превръщал в дъжд и роса.

Светкавиците са огнените стремена, които той хвърля по ламята, за да не „пасе“ житата. Чуе ли се небесен гръм през лятото, значи Св. Илия се разхожда и предвещава плодородие.

По стар български обичай на Илинден се готви най-старият петел, особено ако в дома има именник. За да се умилостиви господарят на мълниите се замесват и обредни хлябове, наречени „боговица“ и „колач за Св. Илия“. Семейството се събира около празничната трапеза, а най-възрастният я прекадява.