Днес е Мишкин ден!

Днес църквата почита Свети Нестор. Според народните обичаи следват повелите на Мишкин или Мишин ден.

На този ден се препоръчва да не се работи, за да не нападат мишки брашното и житото; да не се бърка в брашно и не се дава заем – за предпазване от мишки.

Жените не трябва да използват остри предмети и сечива.

Не режат с нож и ножици, не секат дърва, не плетат с куки, не шият с игли, „за да не косят мишките посевите с острите си зъби“.

Ако на 27 октомври вали сняг, добре е за пчелите и меда.

Житието на свети Нестор е свързано с това за свети Димитър .
Историята разказва, че Димитрий (Димитър) бил хвърлен в тъмницата на Солун, защото проповядване на християнство. Нестор, млад, с едва набола брада младеж, бил негов активен съмишленик. Междувременно царят Максимиан устройвал гладиаторски игри, в който прочут борец – Лий, се биел с християните, след което ги хвърлял отвисоко върху копия, обричайки ги на мъчителна смърт.

Подкрепен в желанието си от Димитрий, Нестор решил да се изправи срещу великана Лий, а Бог му дал сила да го надвие. Ядосан обаче Максимиан, заповядал да посекат с меч Нестор, а Димитрий да бъде пронизан с копие в килията си.
[ad id=“255238″]

Както и в много други, житието на светията е преплетено с български традиции и обичаи.

27 октомври в много краища на България се нарича Мишкин ден (Мишин ден, Нистор, Разпущене).

Според една от легендите точно когато Нестор промушил с копие корема на боеца Лий от там изскочили за първи път мишки. Друга легенда пък казва, че мишките се пръкналия на белия свят от самия сатана, когато влязъл в черква и помирисал тамян. В дните на календарен преход в българските обичаи се срещат различни демони и злини – вълци, мишки, вампири, духове и българина всеки път се опитва чрез ритуали да ги умилостиви или излъже за да не пакостят.

По обичай на този ден най-възрастната жена в къщата със затворени очи замазвала с кал или тор огнището и пода на зимника. Ритуално друга жена я питала „Какво правиш?“. „Мажа очите и устата на мишките“, отговаряла тя три пъти, както при всяка магия.

На Мишкин ден жените не бивало да шият, „за не да ядат мишките посевите с острите си зъби“. Изключение правел само един от ритуалите в който, стопанката зашивала с червен вълнен конец предния и задния край на полата си или парче плат.

Домашните я питали като в по-горния ритуал какво прави, на което тя трябвало да отговори, че маже устата и очите на мишките. Освен по време на ритуалите на Мишкин ден думата „мишка“ не се произнасяла, за да не мислят мишките, че ги канят у дома. Не се бъркало и брашно, нито се давало на заем, не се ползвали остри инструменти – брадви, ножици, нож, куки. В някои краища на България на този празник се приготвя обредна пита за мишкит.

Още преди да бъде изпечена, я нашарвали с лапата на котката. Питата намазвали с мед и изяждали у дома, за да ядат мишките хляба на хората. На други места пък, ако имало много мишки в селото, правили „ Мишкина сватба ”.

[ad id=“225664″]

В нея ритуално две жени (единствени с две еднакви имена в селото), улавяли мъжка и женска мишка, накичвали ги като младоженци и ги слагали завързани една за друга в кошница. Момите и ергените в селото участвали в „сватбената процесия“ ставайки „кумове”, „девери” и други персонажи от сватбената процесия. Под съпровод от сватбарска музика цялото село изпращало младоженците.

Пускали ги в реката или гората „да се женят надалече“, а след тях се смятало, че тръгват и другите мишки от селото. След магическия ритуал, хората сядали на големи трапези – така както повелява една сватба. В южнобългарските земи на Тракия, Странджа и частично Пирин, Мишин ден се чества на 24 ноември в деня на Света Катерина .
Източник:dunavmost.com