Християните честват днес Успение на Пресвета Богородица, един от 12-те големи християнски празници. Той се отбелязва на 15 август и от православни, и от католици. Според Светото писание, това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуска земния си живот и отива при сина си. В памет на явяването на Пресвета Богородица пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „въздигане на хляба“.
Светата Църква нарича кончината на Божията майка „успение“, а не смърт, защото смъртта, като възвръщане на пръстта на земята, а духът – на Бога, който ни го е дал, не е докоснала Благодатната.
„Победени са законите на природата в Тебе, Чиста Дево – проглася Светата Църква – съчетала девството с Рождеството и смъртта със живота. Останала дева след раждането и жива след смъртта, Ти Богородице, винаги спасяваш Твоето наследие“.
Тя заспа за малко, за да се пробуди в същия миг за вечно-блажения живот и след три дни, с нетленно тяло, да се всели в небесното нетленно жилище. Тя заспа след тежкото бодърстване на многоскръбния Си живот на земята и „се представи на Живота“ т.е. на Източника на живота, като Негова майка, която с молитвите Си избавя от смърт земните души и със Своето успение вселява в душите им живо предусещане на вечния живот (Из „Сказание о земной жизни Пресвятой Богородицы“).
Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица за житейските си проблеми.
