Днес започва Страстната седмица за православните християни

Страстна седмица е последната седмица преди Великия ден – Възкресението на Сина Божий, Иисус Христос. Това са последните седем дни от пречистването преди празника, съпроводено с пост и молитва.

Седмицата започва с тържественото влизане на Иисус Христос в Йерусалим и завършва с неговото възкресение. Всеки ден от тази седмица се нарича велик – Велики понеделник, Велики вторник и така нататък до петък – най-тъжният ден за всички миряни, наречен Разпети. Тя е последната от Великденския пост и на всеки един ден от нея се извършват специални служби от църквата. Според православния календар тази седмица завършва с Великден.

На старобългарски думата „страст” означава страдание. Ето защо последните дни от земния живот на Спасителя се наричат още дни на страданието. Приближавайки се към кулминацията на тази седмица, всеки от дните от понеделник до събота е наречен велик.

Какво се случва на всеки ден, преди празника според Библията?

Велики понеделник

Иисус Христос влиза в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Божият Син изгонва търговците, защото храмът е дом за молитва, а не място за търговия. В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото над безплодната смоковница – символ на човешката дума, която не позволява молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.

Велики вторник

Христос проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления. Разказва множество поучителни приказки. Една от най-известните са притчите за десетте мъдри девици, очакващи идването на Господа и притчата за талантите. Христос прави пророчества за съдбата на град Йерусалим.

Велика сряда

Спасителят е посетен от покаяла се грешница, която в притеснението си счупва съда с драгоценното миро. Провежда се Тайната вечеря на Божия син с Апостолите, по време на която Той им казва, че един от тях ще Го предаде. Юда излиза и Го предава, а през нощта срещу четвъртък Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето Му.

Велики четвъртък

Провежда се Тайната вечеря на Божия син с Апостолите, по време на която Той им казва, че един от тях ще Го предаде. Юда излиза и Го предава, а през нощта срещу четвъртък Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето Му.

Разпети петък

Денят на великите страдания на Божия син. Той приема смирено съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата, нарамен и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпънат. Лобното му място е Голгота, където прекарва часове в адски мъки, разпнат на кръст между двама разбойници. В момента на неговата физическа смърт на става слънчево затъмнение, а земята се разтриса.

Велика събота

Денят на оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.

Неделя е Великден, денят на Светлото Възкресение

Църковната служба започва през нощта. След полунощ свещеникът изнася светлината и призовава вярващите да дойдат и вземат светлина от незалязващата, понеже Христос е възкресъл.

Българският народ има своя вековна традиция за всеки един ден от Страстната седмица. Първите два дни са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично очистващ характер – прави се за здраве.

Велики понеделник е последният разрешен от църквата ден за пътуване, на следния пък е добре да се замислим за човешките добродетели и да подготвим душата си за Възкресението. На Велика сряда не се върши домакинска работа, забранява се пране, чистене, дори и готвене.

На Велики четвъртък се става рано призори и се боядисват великденските яйца.

Разпети петък е най-тъжният ден за вярващите. Ходи се на църква и се минава под масата, на която е плащеницата на Спасителя.  Спазва се строга забрана за каквато и да е било домашна работа. Най-ревностните християни прекарват деня в пост и молитва. Народът вярва, че който се весели, ще бъде застигнат от нещастие.

На Велика събота се пекат и украсяват обредните великденски хлябове. Това е и последният шанс за украсяване на яйцата за празника.

От Лазаровден до Томина неделя (неделният ден след Великден) не се ходи на гробища и не се прави помен за починалите.

Пасхалната служба за Великден започва вечерта в съботния ден. В полунощ свещенникът обявява Възкресението на Иисус Христос с думите: „Христос воскресе” и получава отговор: „Во истина воскресе”.