Categories: Свободна Европа

„Днес спирам коронавируса“. Как работи лъжата в интернет, способна да създаде президент

Влезете ли в интернет, вие оставяте в мрежата данни за себе си. Специалистите казват, че това са вашите „дигитални следи“. По тях се разбира от какво се интересувате, къде живеете, на какви новини вярвате.

Случаят в Румъния показва, че всичко това може да бъде използвано не само срещу вас лично, но и срещу цяла държава.

Дигиталните следи са позволили на злонамерени хора да „профилират“ румънските потребители, като установят кои от тях биха се доверили на измамата. После са ги провокирали към конкретни действия в реалния живот.

И така до момента, в който Румъния анулира президентски избори, защото властите разкриха намеса на чужда държава, извършена онлайн точно след такова „профилиране“. Целта на измамата са били не всички хора, а само тези, които са податливи на дезинформация.

Румънското разследващо издание Snoop.ro публикува данни, че това се е случило чрез платформа за онлайн реклама, наречена AdNow. Платформата е плащала на румънски инфлуенсъри и медии, които са популяризирали крайнодесния проруски кандидат за президент Калин Джорджеску.

Парите са идвали от Русия, но в схемата има и българска връзка.

В „Студио България“ на Свободна Европа Генка Шикерова разговаря с двама души, които от години следят подобни процеси – Тодор Галев от Центъра за изследване на демокрацията и Петко Петков от неформалната организация „Българските елфи“, която се занимава с анализ на данни за това как се профилират хора в интернет и как това води до конкретни техни действия в реалния живот.

Най-важното от интервюто

Тодор Галев: „В България, от може би от около 10 години, следим 70-80 сайта, които съдържат 90 на сто чужда дезинформация“.
Тодор Галев: „В България над 60 на сто от потребителите вярват на конспиративни теории“.
Тодор Галев: „Имаме много лоша практика в България: дори национални обществени медии съобщават дадена новина с аргумента, че нещо е станало много популярно във Фейсбук“.
Тодор Галев: „Страни като България и Румъния имат изключително ниска дигитална и медийна грамотност“.
Петко Петков: „AdNow, [платформата, рекламирала проруския кандидат за президент на Румъния] правят 70 млн. импресии. Т.е. 70 млн. пъти техните реклами биват виждани. Не е нужно всички да се хванат на измамата им. Достатъчно е 5-10 хил. души да се вържат“.
Тодор Галев: „Целта [на хората, които искат да продадат измамна реклама] е да закарат потребителите до определен сайт, където се подпомага профилирането им или им се сервират определени новини“.

Тодор Галев: „Този механизъм се използва за таргетиране на хора за събиране на информация“.
Петко Петков: „Много често [първоначалните измамни реклами] са свързани с различни болести. Когато отвсякъде ви бомбардират с различен тип информация за това как всички са болни, че има ваксини, гадости, „най-накрая“ се появява по телевизията един човек [във фалшивата роля на спасителя] и казва: „аз днес спирам коронавируса“. Горе-долу така работи“.
Петко Петков: „Чрез този тип реклами, както и други платформи, които не са свързани пряко с AdNow, но те са координирани, се промотира определен вид съдържание, което в потребителя създава усещане за несигурност“.
Петко Петков: „Централата е в Новосибирск. Там се взимат решенията“.
Тодор Галев: „Имаме прекалено много подобни случаи, което показва, че [целенасоченото създаване на измамна реклама] е масово явление“.
Петко Петков: „[Продавачите на такива реклами] най-общо си играят с чувствата и емоциите на хората, така че да провокират определено поведение у тях“.

Провокативните реклами

„Целта на този тип реклами е да привлекат онази част от потребителите, които ще кликнат върху тях“, каза Тодор Галев. След това рекламата ги „води“ до определен сайт. Там основните цели са или да се „измъкне допълнителна информация (примерно телефонен номер и имейл), която да подпомогне профилирането“, или на този сайт те да прочетат „определени новини“.

По думите на Галев така веднъж „се взема информацията за допълнително профилиране [на потребителите]“, а втори път се гарантира, че те ще видят точно съобщения, които отговарят на нагласите им. Например, ако е установено, че потребителят се интересува от здраве, а едновременно с това е определен като доверчив, „ще му се сервира дезинформация от типа на: “COVID-19 е произведен в американските биолаборатории в Украйна“.

Петко Петков смята, че съдържанието на тези реклами е координирано. По думите му се „промотира определен вид съдържание, което в потребителя създава усещане за несигурност“.

Той каза, че такива реклами често са свързани с различни болести. „Когато отвсякъде ви бомбардират с различен тип информация за това как всички са болни, че има ваксини, гадости, „най-накрая“ се появява по телевизията един човек [във фалшивата роля на спасителя] и казва: „аз днес спирам коронавируса“. Горе-долу така работи“.

Тодор Галев даде пример със сайта bradva.net. Там „рекламите са точно от този род – груби, привличащи вниманието“, каза Галев.

По думите му „тези сайтове нямат голям брой потребители, но въпреки това се споделят доста в социалните мрежи. Това е един от механизмите на функциониране на този тип мрежи на влияние. Те разчитат на тези реклами, за да привлекат вниманието на онази част от населението, които са податливи на такъв тип съдържание“.

Сайтовете гъби

Според двамата сериозен проблем е и разпространяването на лъжи, дезинформация и пропаганда през т.нар. сайтове гъби, зад които е платформата share4pay.com.

Голяма част от тези сайтове, имат много малко автентични потребители. „Това, което се случва обаче е, че [новините на тези сайтове] биват споделяни в социалните мрежи и биват препубликувани от една друга група сайтове“, каза Тодор Галев. Това са т.нар. сайтове гъби.

По думите на Галев „това се прави, за да се измамят алгоритмите на социалните мрежи, защото ако една новина стане прекалено бързо споделяна, алгоритмите започват да внимават и тази статия бива подадена за повторна оценка от друг алгоритъм – дали не е дезинформация, дали не е свързана с рискови акаунти“.

За да се избегнат тези проверки, сайтовете гъби правят новината популярна, тя се завърта по изкуствен начин и след това наистина става популярна. „Имаме много лошата практика в България, дори национални обществени медии, да съобщават дадена новина с аргумента: стана много популярно във Фейсбук“, каза Галев.

Arhiv