Дни преди голяма дата в българската история старозагорският поет Йордан Пеев подари песен на сладкогласния Веско Василев

Старозагорският поет Йордан Пеев написа и подари песен на солиста на Ансамбъл „Загоре“ Веско Василев дни преди да отбележим 115 години от Илинденско-Преображенското въстание.

Ето какво казва поетът за своя жест:

Подарих тази песен на сладкогласния славей Веско Василев, за да може чрез песента да възкреся спомена за един позабравен, но прекрасен български войвода – Кръстьо Асенов, племенник на легендарния Хаджи Димитър Асенов, при когото той отива на небето само на 26 години. Кръстьо Асенов е жив подобно на вуйчо си сред мъртвите и днес.

Никой не е забравен, нищо не е забравено, бай Кръстьо …

По какви действителни исторически факти е написан текстът:

Преди началото на Илинденското въстание в 1903 година Кръстьо Асенов е войвода на Кукушката сборна чета и води сражения на 6 юни при Арджанското езеро(малко езеро в Егейска Македония, Гърция) и при село Постол на 16 юни. Поради зачестилите сражения и големите потери в района се прехвърля в Паяк планина. На Илинден в село Корнишор четите на Кръстьо Асенов от Кукушкия край и ениджевардарските чети на Апостол войвода, Трайко Гьотов и Иван Карасулията се обединяват. Там пред 250 четници става освещаването на знамето.

Кръстьо Асенов решава да обвърже това събитие със сватбата си с Ана Малешевска, дъщеря на Никола Малешевски. Мнозинството от четниците тълкуват това като лошо предзнаменование, но активната подкрепа от войводата Трайко Гьотов неутрализира напрежението. Според дееца на ВМОРО Ангел Динев въпреки това десетарите Гоно Бегинин и Димитър Битраков продължават сплетните, след като Кръстьо Асенов с жена си и куриера Костадин Корнишовски се изтеглят в колиба в балкана. След разменени писма между Асенов, Гьотов и Апостол войвода, те се разбират четниците Костадин Корнишорски, Киро Новоселски и Мицо Големанов да отведат Асенов и жена му при четата, за да продължат бойните действия. По-късно Мицо Големанов застрелва от упор спящия Кръстьо Асенов, както е инструктиран от Гоне Бегинин. Кръстьо войвода има злощастна и драматична любовна орис …да те убият своите и то веднага след сватбата ти – каква по-злощастна участ за един млад мъж и светъл български войвода, и за неговата невеста Ана Малашевска.

ОРИС
На войводата Кръстьо Асенов

Живяла ми е убава Ана,
Ана девойка, мале, мома гиздава,
в къщи високи, в двори широки
насред селото ,мале, насред Пирина.
Отде видел я Мехмед сербезин,
Мехмед сербезин, джанъм, сал пейливанин.
Той за момата хора проводил
со три каруци, мале, со армагани.
Първата била пълна с алтъни,
пълна с алтъни, джанъм, с едри пендари.
Втората била со скъпи дрейи,
со скъпи дрейи мале, тенка коприна.
Третата била со девет бочви,
со девет бочви, джанъм, мелнишко вино.
Кога видела трите каруци
пред портите, мале, с лични сватбари
викнала Ана : Ой, гиди вази, лични сватбари,
не ща алтъни, джанъм, нито коприна.
Сал девет бочви тук оставете
за моя Кръстьо, мале, Кръстьо войвода.
Я сум се врекла булка да стана
и чак до гроба, джанъм, да сум със него,
с Кръстьо войвода, с Кръстьо Асенов.
Кум ке ни биде Пирин планина,
а пък кумица- робската земя.
А й отвръщат лични сватбари:
– Ой гиди, мале , убава Ана,
тебе те чека църна шамия,
църна шамия, джанъм, църна мория.
Кум ке ви бъде куршумот ладен,
а пък кумица- клетата орис…