Имамът Мохамед Сабри изнася проповедта си в доста необичайна обстановка – част от инвентара е покрит, но не и стъклописите. Причината: службата се води не в джамия, а в църква. Заради пандемията действат строги правила и храмът, в който традиционно служи имамът, може да събере само 50 души. А вярващите са значително повече. Ето защо местната лутеранска църква решава, че може да отстъпи помещението на братята си по вяра.
Сега – когато всичко е подчинено на коронавируса, решихме да направим нещо заедно. И аз се мисля, че добро. Това беше общо, съвместно решение, то ни сближи. Дали това партньорство ще продължи, предстои да разберем. Но възможността да се опознаем по-добре, това, което изпитваме заедно в момента, ни прави силни да посрещнем всичко, което предстои, коментира пастор Моника Матиас.
Пастор Моника Матиас участва в богослужението – молитвите се четат на немски и арабски. В Германия църкви и джамии бяха отворени в началото на май, но при строги условия. Червените тухли и сградата в стил неоренесанс са съвършено различни от зданията с минарета. Въпреки това имамът казва, че се чувства добре дошъл.
Чувствам се като в дома на Господ. Усещам, че съм добре дошъл в тази стая – двете религии имат общ произход – просто всеки се обръща към своя Бог. Разбира се, има крайни мнения – от двете страни – едните не искат да се молят в църква, другите не приемат мюсюлмани в храма си. Но те са все по-малко. Тази пандемия ни направи общност. Кризата обединява хората, казва имам Мохамед Таха Сабри.
И обикновените вярващи признават, че особено в началото им е било странно, но само за кратко.
Оказва се, че колкото и да са големи разликите – сграда, ритуали, молитви – вярата е обща, и именно тя обединява хората.