Добрият пример: В харманлийското село Иваново българчета и сирийчета, ръка за ръка играят хоро в междучасието

Можело, значи! Има и добри примери за човечност и родолюбие, толерантност и взаимно уважение! Ръка за ръка, хванати на хорото, децата показват на възрастните урока по толерантност, от който така силно се нуждаем днес.

Директорът на основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ , в харманлийското село Иваново, Андриан Христов е намерил начин да сплоти българчета и бежанци, бягащи от войната в Близкия Изток, пише offnews.bg

Според него, непознатото плаши хората, а в конкретната ситуация е трябвало да се работи доста усилено с възрастните хора в селото. Той споделя, че децата, за разлика от родителите си, приели сирийчетата с интерес и че вече сред тях има и приятелства.

Две от сирийчетата Билал и Нур са брат и сестра. Живеят в Харманли, но учат в село Иваново, тъй като другаде не ги приемали. Ученици са във втори клас на основното училище. Идват от Алепо и познават ужаса от войната, страха и липсата на сигурност.

Директорът полага всекидневни усилия за приобщаването на бежанците, въвеждайки идеята във всяко голямо междучасие учениците да играят хоро. Идеята му е, че танцът събира хората и хванати ръка за ръка създават единение.

Паралелно с това от училището са формирали и група за фолклор на етносите, като целта е, чрез изучаване на бита и традициите – музика, песни, танци на всеки етност, да се възпитава толерантност и взаимно уважение.
За 1 година и няколко месеца бариерите в съзнанието на местните паднали. Всекидневно директорът постига реформа нужна на национално ниво, влагайки упоритост, търпение и диалог.