Добро за старозагорци: през погледа на главния редактор

Живка Кехайова

Добро за старозагорци

Много добро може да се каже за много старозагорци в тези дни. Да започнем с Петко Петков, създателят на „ЗараЛаб“, който от първите дни е на Румънско-Украинската граница и за своя сметка превозва украински бежанци докъдето искат. Когато е нужно за нощ ги настанява в хотел в Румъния и т.н. И не е сам. Много и млади, и по-възрастни хора, се оказаха с големи сърца. Някои епизодично – когато могат, правят курс-два. Други по-редовно, но отделят от времето и финансите си в дар на съсипаните от идиотската война на съвременния злодей Путин.

Други пък приютяват бежанците безвъзмездно в домовете си. Само аз познавам лично 5-6 семейства. Представители на бизнеса осигуряват работа. Старозагорска митрополия и Община-Стара Загора търсят активно дарители за ремонт на неизползвани жилища в митрополията, за да бъдат настанени там бедстващи. Мнозина даряват средства, дрехи, играчки и какво ли не.

Тъжно е, че повечето хора не искат да стават медийни герои с доброто си. Тъжно е, защото точно за доброто трябва да пишем и говорим. Доброто на толкова много хора е единственото, което може да изтрие срама от малцината гласовити други, които се опияняват явно от кръвта на себеподобни, радват се на чуждото нещастие с надеждата, че има по-големи нещастници от тях.

Ще ги разочаровам: бягащите от войната хора, разделени от близките си, загубили любими, със сигурност са нещастни. Но НЕЩАСТНИЦИ са само способните да хранят единственото, което им е останало – злобицата си, със случващото се.

А че трябва да има повече средства за болните, децата и старите у нас – всъщност единствено за тях – трябва. Но не бедстващите жертви на войната са виновни да ги няма.

Виновни сме всички ние и нека не прехвърляме неизпълнените си отговорности върху другиго. Ако политиците ни не стават, то е защото ние като маса не ставаме и избираме такива.

И не е чудно – представяте ли си на какво ниво е една не малка част от обществото ни, след като стиска палци на убиец и се моли същият този убиец отново да ги вкара в кочината на соца – всички да вкара там, че да не личи, че някои могат да живеят по-красиво от други, че някои могат да създават и творят, да обичат и пазят, да даряват без да са богати, да са добри без задна мисъл и използвачество.

Трябва да се мобилизираме – да мобилизираме образование, възпитание, изграждане, за да се отървем завинаги от любителите на „кочината“, иначе наистина може да ни натикат там, ако не възпрепятстваме „възпроизвеждането“ им.