Ще почистя сърцето си, не къщата.
От сърцето започва светът.
Към миналото няма да се завръщам.
Ще поема без нищо на път.
Ще изхвърля всички думи, накриво казани.
И гнева ще пусна да си върви.
Всички болки, тялото ми белязали,
ще позволя на светлината да изцери.
Ще си простя вината. Моята и чуждата.
Страховете си ще заобичам до полуда.
Ще се сбогувам с ненужното.
И като себе си ще се събудя.
Ще счупя всяко огледало,
за да не търся недостатъци и грешки.
Парченцата му после ще пренаредя в цяло –
за да отрази същността ми човешка.
Душата ми ще бъде в мир със мрака.
Ще освети най-прашните му ъгли.
Ще сбъдвам чудесата, няма да ги чакам.
И ще оставам, вместо да си тръгвам.
Ще си давам време да обичам.
Ще дишам само, когато друго не мога.
И ще се моля животът ми да заприлича
на искра, запалена от Бога.
Борислава Бонева